Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
Беше в страшно състояние: два дена тревоги и нервност, безсънни нощи, недокосната храна, които, с внезапното решение на Розалинд, се разразиха в емоционален срив — напрежението от всичко това милостиво упои будната част от съзнанието му до пълна притъпеност. Докато се бореше непохватно с маслините на масата с ястия по избор, някакъв мъж се приближи до него и го заговори, а треперещите му ръце изпуснаха маслините.
— Я, това е Еймъри…
Беше познат от Принстън; да го убиеха, не можеше да си припомни името му.
— Здравей, старче — чу гласа си да произнася.
— Аз съм Джим Уилсън — ти май си ме забравил.
— Как ще те забравя, Джим. Помня те…
— Ще дойдеш ли на нашата среща?
— Разбира се.
И в същото време му стана ясно, че няма да отиде на срещата.
— Беше ли зад океана?
Еймъри кимна, очите му — особено изцъклени. Отстъпвайки крачка назад, за да направи път на някого, той обърна чинията с маслините и тя се разтроши на пода.
— Жалко — промърмори. — Ще пием ли по нещо!
В несполучлив опит за тактичност Уилсън го потупа по гърба.
— Ти достатъчно си се почерпил, старче.
Еймъри се втренчи тъпо в него, докато Уилсън се притесни от погледа му.
— Ти чуваш ли се какво говориш? — продума най-после Еймъри. — Капка не съм слагал днес в уста.
Уилсън го изгледа недоверчиво.
— Ще пием или не? — грубо кресна Еймъри.
Запътиха се към бара.
— Уиски.
— На мене „Бронкс“.
Уилсън повтори, Еймъри си поръча още няколко. Решиха да седнат. В десет часа Уилсън бе сменен с Карлинг от випуска на 35-а година. Главата на Еймъри блажено се въртеше, пласт по пласт върху натъртената му душа се разстилаше благодоволство и той словоохотливо се разприказва за войната.
— Беше си чиста разсипия на духовни сили. — Думите му се давеха, но той настоятелно обясняваше с мъдростта на всезнайко: — Ддве години от живота ми — в интелектуален вакуум. Загубихс’ид’лизма и се превърнах в телесно ж’вотно — изразително се закани с юмрук на Оулд Кинг Коул, — станах пруссак в мноого отношения, особено с жените. Преди ттова бях тъй възпитан със ст’дент-ките. А сега пет пари не давам. — Като доказателство за своята безскрупулност запрати с широк жест бутилката със сода в гръмка гибел върху пода, но това никак не смути речта му. — Грабвай насладата, к’дето ти падне, нали утре ще умреш. Към тая фил’софия се ддържа оттогава.
Карлинг се прозина, но Еймъри, разпалил красноречието си, продължи:
— Едно време си блъсках главата за ред неща — защо хората се задоволяват с компромиси, откъде идва пол’ винчатото отношение към живота. Сега н’си блъскам гла-вата, н’си блъскам главата… — Така се стараеше да внуши на Карлингтън, че не си блъска главата, та изгуби нишката на разсъжденията си и заключи, заявявайки на всеослушание в бара, че е „телесно ж’вотно“.
— Какво празнуваш, Еймъри?
Еймъри поверително се наведе към него.
— Празнувам разперт’шинването на живота си. Велик момент е разперт’шинването на живота. Не мога да ти г’опиша…
Чу Карлинг да се обръща към бармана:
— Дай му една сода.
Еймъри възмутено тръсна глава.
— Дума да не става.
— Слушай, Еймъри, ще ти призлее. Пребледнял си като призрак.
Еймъри обмисли думите му. Направи опит да се види в огледалото, но дори след като примижа с едно око, успя да различи само предната редица бутилки зад бара.
— Трябва д’хапна нещо. Хайде да потърсим нещо… хран’телно.
Опита да намести на рамене сакото си леко и безгрижно, но откъсването от бара не бе по силите му и той се свлече обратно на столчето.
— Да отидем отсреща в „Шанли“ — предложи Карлинг и му подпъхна лакътя си.
С негова помощ Еймъри успя да задвижи някак краката си, та да го пренесат през Четирийсет и втора улица.
В „Шанли“ беше страшно задимено. Той съзнаваше, че говори високо, много стегнато и убедително, както си мислеше, за своето желание да тъпче хората с пета. Унищожи три грамадни сандвича, като ги изгълта наведнъж, сякаш бяха не по-големи от шоколадени блокчета. После в съзнанието му започна да се мярка Розалинд и се улови, че устните му беззвучно произнасят името й отново и отново. След което взе да му се доспива и през мъгляво равнодушие долови как някакви мъже във фракове, на-вярно келнери, наобикалят масата…