Избрани творби в три тома, том 2
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома, том 2». Краткое содержание книги:
Но ние дори не сме се доближили до страстта.
РОЗАЛИНД
Еймъри, аз съм твоя, знаеш го. През последния месец имаше моменти, когато щях да съм напълно твоя, ако бе поискал. Но не мога да се омъжа за теб и да съсипя и твоя, и моя живот.
ЕЙМЪРИ
Длъжни сме да поемем риска към щастието.
РОЗАЛИНД
Досън каза, че ще се науча да го обичам.
Заровил лице в ръцете си, Еймъри не помръдва. Сякаш животът внезапно е изтекъл от него.
Любими! Любими! С теб не мога, а не си представям живота без теб.
ЕЙМЪРИ
Розалинд, ние се дразним взаимно. Просто и двамата сме с изопнати нерви и тази седмица…
Гласът му е странно състарен. Тя се приближава до него, поема лицето му в длани и го целува.
РОЗАЛИНД
Не мога, Еймъри. Не мога да живея лишена от дървета и цветя, затворена в невзрачно апартаментче като в клетка, да те чакам по цял ден. Ти ще ме намразиш в спареното пространство. Аз ще стана причина да ме намразиш.
(Отново неудържимо бликнали сълзи заслепяват очите й.)
ЕЙМЪРИ
Розалинд.
РОЗАЛИНД
Любими, тръгни си… Не прави нещата по-болезнени! Не издържам…
ЕЙМЪРИ (лицето му изпито, гласът — напрегнат)
Разбираш ли какво казваш? Завинаги ли?
И двамата страдат, но по различен начин.
РОЗАЛИНД
Не можеш ли да проумееш…
ЕЙМЪРИ
Боя се, че не, ако ме обичаш. Страхуваш се да преживееш бедно две години с мен.
РОЗАЛИНД
Няма да съм тази Розалинд, която ти обичаш.
ЕЙМЪРИ (на ръба на истерията)
Не мога да се откажа от теб! Не мога, това е! Трябва да те имам!
РОЗАЛИНД (със стоманена нотка в гласа)
Държиш се като малко дете.
ЕЙМЪРИ (обезумял)
Все ми е едно! Разсипваш живота и на двама ни!
РОЗАЛИНД
Избирам разумното, единствената възможност.
ЕЙМЪРИ
И ще се омъжиш за Досън Райдър?
РОЗАЛИНД
О, не ме разпитвай. Знаеш, че в някои отношения съм зряла, в други съм… като момиченце. Обичам слънцето и красивите вещи, и веселието, и се ужасявам от отговорността. Не искам да мисля за тенджери, кухня и метли. Предпочитам да се тревожа гладък ли ще е загарът на краката ми през лятото по плажовете.
ЕЙМЪРИ
Но ти ме обичаш.
РОЗАЛИНД
Тъкмо затова трябва да приключим. Провлачването ще бъде прекалено болезнено. Не можем да издържаме повече сцени като днешната.
(Тя издърпва от пръста си неговия пръстен и му го подава.)
Очите им отново са заслепени от сълзи.
ЕЙМЪРИ (целува измокреното й лице)
Не ми го връщай! Запази го, моля те… о, не разкъсвай сърцето ми!
Тя нежно притиска пръстена в дланта му.
РОЗАЛИНД (сломено)
Най-добре е да си тръгнеш.
ЕЙМЪРИ
Сбогом…
Отива до вратата, опипва за дръжката, намира я — тя го вижда как отхвърля назад глава — и изчезва. Отишъл си е — тя се надига от дивана, после се захлупва по очи върху възглавниците.
РОЗАЛИНД
Господи, искам да умра!
(Не след дълго тя става и със затворени очи пипнешком се запътва към вратата. Пред прага се обръща и оглежда още веднъж стаята. Тук са седели и мечтали: в това подносче тъй често е поставяла за него кибрити; този лампион, който те дискретно бяха спуснали в един дълъг неделен следобед. Със замъглени очи тя стои и си спомня; после произнася на глас.)
Еймъри, какво направих с теб!
(И някъде по-дълбоко от болката на мъката, която ще затихне с времето, Розалинд чувства как нещо е изгубила, не знае какво, не знае защо.)
2. ОПИТ ЗА ОЗДРАВЯВАНЕ
Барът „Никърбокър“, огрян от радостната пъстрота на паното „Оулд Кинг Коул“ от Максфийлд Париш, беше претъпкан. Еймъри спря на входа и погледна часовника си: трябваше да знае колко е часът, защото нещо в неговия ум, което се стремеше да подрежда и класифицира нещата, му повеляваше да ги разграничава ясно. По-нататък щеше да изпитва смътно удоволствие при мисълта: „Историята свърши в четвъртък, 10 юни 1919 година, точно в осем и двайсет вечерта.“ Включваше и времето на извървения път от дома й — път, за който впоследствие не му остана дори най-блед спомен.