![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/0/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
— И сега си казваш, че на няколко пъти кешът за малко не ме уби. И се питаш кога ще трябва да тръгнеш да ме търсиш в някоя пушалня, където ще съм се проснал по-скоро мъртъв, отколкото жив… Не се тревожи, това няма да се случи.
— Зная.
— Наистина ли? — учуди се Алан с лека усмивка.
— Да. Защото следващия път никъде няма да ходя да те търся.
Усмивката на принца угасна.
— Добре. Ще се постарая да не забравя… Какво мога да направя за теб?
Откакто се беше върнал, Лорн имаше чувството, че Алан се е променил. Приятелството им имаше своите прекрасни моменти и своите спадове, но винаги бе било искрено и прямо. Макар понякога да се бяха карали и отдалечавали един от друг, но винаги бяха избягвали преструвките, което беше позволявало да се сдобряват без никакви задни мисли. Но сега за пръв път, откакто бяха деца, Лорн имаше чувството, че Алан играе някаква комедия, наречена „приятелство“. По навик или за по-лесно, от слабост. Може би от двуличие. Дали Алан беше заблуден от тази комедия? Разбира се, кешът играеше определена роля в тази промяна на поведението и не толкова с изненада, колкото с примирение Лорн установяваше, че Алан отново се бе поддал на старите си демони — а дали изобщо можеше да избяга от тях? Алан щеше да остане техен роб докато си въобразяваше, че може да ги овладява.
Но Лорн разбираше, досещаше се, че има и друго.
Кешът не беше единственото обяснение за поведението на Алан. Някой се беше намесил помежду им, докато Лорн търсеше Меча на кралете и този някой можеше да е единствено кралицата. Значи си беше върнала цялото влияние над Алан. С хитрости и ласки. Но също и — сега вече Лорн беше убеден в това — като беше тласнала скъпия си син в ноктите на кеша, за да разруши и последната му съпротива. Защото на кралицата ѝ трябваше покорен принц за първата фаза от нейния план.
— Бих искал да знам само едно — каза Лорн. — Откога знаеш, че майка ти иска да те изтласка на трона?
— Толкова ли си сигурен?
— Не си играй с мен, Алан… Тази сутрин службата имаше една-единствена цел: да те наложи като наследник на баща ти. Беше успешно.
Алан дръпна от лулата си.
— Не мислиш ли, че преувеличаваш?
— Тълпата те приветстваше, докато размахваше Меча на кралете. Какво по-добро от това „решение на народа“? Сякаш Ирдел вече не съществува…
— Той си остава наследник на трона на Върховното кралство.
— Да, но той е далеч. И много на време задържан от една ненужна и убийствена обсада, която не е искал. Но най-вече той, това не си ти. Ти, принцът, когото всички обичат и желаят…
Алан остави лулата си и се изправи.
— Е и? — попита той предизвикателно. — Това лошо ли е?
Лорн се усмихна.
— Спомням си, че преди година ти казваше, че си преуморен от паради и почести. Уморен да ходиш от провинция в провинция, от град на град. Оплакваше се, че кралицата те използва единствено за да бъдеш приветстван и честван, а ти мечтаеше за политическа кариера. Днес разбираш ли, че всичко това е било с една-единствена цел: да се засили твоята популярност за сметка на Ирдел, който е натоварен с делата на кралството? Може да се каже, че майка ти и Естеверис добре са поработили, нали?
— Не знаеш за какво говориш.
— Напротив… Както всички, и аз мислех, че това, което кралицата беше започнала преди три години, го бе направила, водена от своята горделивост и амбицията си, от желанието си за власт, дори от омразата и лудостта си. Но всичко, всичко е било, за да се подготви Върховното кралство за деня, когато ти ще оспориш на Ирдел трона на баща ти. Дори хилядите мъртви в обсадата на Арканте, за които накрая Ирдел единствен ще трябва да поеме отговорността…
Алан стана и като се правеше, че подрежда принадлежностите си за пушене, заговори с глас, който беше прекалено спокоен, за да не е тревожещ:
— Повтарям ти, че говориш, без да знаеш.
— Смяташ ли, че Ирдел ще се остави да го лишите, без нищо да направи? Да, добре, ти си популярен. Имаш на своя страна подкрепата на народа и на една част от аристокрацията. И сигурно Църквата на пожертвания Дракон-крал ще застане на твоя страна, когато моментът настъпи. Но Ирдел също има своите привърженици. Ще вдигне армия. Това ще означава война.
Алан въздъхна и уморено погледна Лорн.
— Разбира се, че това ще означава война. Но не такава, каквато си мислиш.
— Какво?
— Наследникът на трона на Върховното кралство съм аз. Не Ирдел.
— Той е по-големият! Как може той да не е…?
— Върховният крал ме направи свой наследник със завещание, Лорн. Мен. Мен и никой друг. Мислиш ли, че го искам? Не. Но трябва да нося неговата корона и ще я нося.
Беше едновременно примирен и решен, готов да посрещне съдбата си.