Върховното кралство [Наследникът]

Докато хората му се настаняваха в Черната кула, Лорн присъстваше на литургия, отслужвана в катедралата на Ориал. Огромна тълпа се беше струпала в преддверието и дори в съседните улици. Вътре централният кораб и страничните крила бяха претъпкани. Благородници и граждани, дами и господа, нотабили и дипломати се притискаха едни в други. Всички бяха накичени — златни, сребърни бижута, скъпоценни камъни, перли. Всички бяха облечени в коприна и кадифе, брокат и кожи. Всеки искаше да се покаже, да бъде видян и да му завидят. Този лукс контрастираше с черните платна, които — в тази ледена утрин — придаваха траурен вид на мястото. Посветена на Ейрал, катедралата на Ориал беше висока и светла. На суровата зимна светлина колоните и безупречно белите ѝ стени трябваше да искрят от белота. Но този ден службата, която се провеждаше под позлатените сводове, се водеше от принца кардинал Жал. Тя следваше строгия ритуал на Църквата на пожертвания Дракон-крал, а черното — и единствено черното — беше цветът на Дракона-крал и неговите свещеници. Така че катедралата беше изцяло обточена в черно и изглеждаше като подготвена за погребение.

Но чие?

На Върховния крал? Или по-просто на култа към Ейрал? Ден след ден влиянието на Църквата на пожертвания Дракон-крал растеше. Драконът на светлината и на познанието си оставаше драконът титуляр на Върховното кралство и цял век нямаше да стигне неговият култ да изчезне, но Драконът-крал печелеше с всеки изминал ден все повече привърженици. Черните свещеници се налагаха навсякъде. В домовете и в умовете. Както сред простите хорица, които направляваха, така и сред могъщите владетели, които съветваха. А не беше ли и новият изповедник на Върховния крал черен свещеник? До този миг, верен на традицията, Върховният крал винаги беше избирал изповедниците си сред свещениците на Ейрал — белите свещеници. На какво се дължеше този внезапен обрат? Никой не знаеше, но фактите бяха налице: Върховният крал, който чувстваше, че са настъпили последните му часове, се бе обърнал към Дракона-крал, а не към Белия дракон, за да повери на него спасението на душата си. И вдъхновен от духа на Дракона-крал, който бе отвърнал на молбите му, кралят бе пожелал да се завърне при своя народ.

Или поне това прокламираха черните свещеници.

Също като Теожен д’Аргор, и Лорн не можа да бъде измамен.

Според него връщането на Върховния крал в Ориал се вписваше в план, в който нямаше нищо божествено, един умело замислен план, чиято цел все още му убягваше. Върхът на всичко обаче беше, че той сега играеше някаква роля в този план, който не му беше ясен. С донасянето на Меча на кралете той беше подсилил идеята, че тук съдбата имаше пръст. Защото фактът, че Меча на кралете беше намерен, когато умиращият Върховен крал бе напуснал Цитаделата, не можеше да бъде съвпадение. Сивият дракон бе пожелал да е така. Божествените одобряваха Върховният крал да се обърне към Дракона-крал и му го показваха, като му върнаха меча на предците му.