Пепел от светове
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пепел от светове». Краткое содержание книги:
Щом катерът кацна и люкът се отвори, Осира’х изскочи навън. Въздухът опари дробовете й, вихрушката от огнени същества над главата й сякаш пърлеше самата атмосфера. Тревите и храстите пушеха.
Престолонаследникът Даро’х и Язра’х се втурнаха към мага-император. Осира’х сграбчи ръцете на братята и сестрите си, за да образуват духовен кръг. Изолира съзнанието си и после разпростря мислите си навън, едновременно към баща си и към братята и сестрите си. Трябваше да ги свърже всичките. Здраво… силно.
Превъплътеният фероуи бе някъде в небето, изпълнен с яростна омраза. Осира’х можеше да го намери и да го принуди да дойде.
Стисна ръцете на Род’х и Гейл’нх. Двете й сестри затвориха кръга.
— Както предишния път — каза Осира’х. — Вдигаме бариера, която е по-силна от огъня, по-силна от тизма.
Децата се съсредоточиха върху неуловимите връзки, които свързваха цялата раса.
— Разпрострете се навън и подсилете духовните връзки. Намерете останалите илдирийци. Всичките. Руса’х изгори собствените си пътеки. Време е да изтъчем щита си.
Като използваха необикновените си способности, Осира’х и нейните братя и сестри изолираха и прерязаха веригите, чрез които фероуите бяха улавяли откраднатите душепламъци. Огнените същества бяха пътували по тези обгорени пътеки, за да възпламеняват тизма и да поглъщат душите на илдирийците. Сега петте деца издигнаха по тези почернели пътища барикади, прекъснаха пътеките, по които се оттегляха пламтящите фероуи, лишиха ги от енергията, с която се хранеха. Осира’х стисна очи и изключи света около себе си.
Чу около себе си ужасени крясъци. Въздухът се нагря почти непоносимо и проникна през щита. Пред лицето й се появи златистооранжева светлина и тя се отдръпна. Към тях се спускаше огромно сърдито огнено кълбо, по-голямо от всеки от другите фероуи. Увисна пред тях — грамаден ревящ възел от пламъци.
Осира’х почувства силата на яростта му още преди да види пламтящата мъжка фигура вътре. Вкопчи се по-здраво в ръцете на братята и сестрите си.
Руса’х бе отговорил на призива им.
153.
Председателят Базил Венцеслас
Совалката се отдалечи от все още парализираните кликиски кораби-рояци и премина през останките от Земните въоръжени сили и вбесяващо непокътнатите конфедерационни кораби. Ужасеният Базил не можеше да намери думи. Можеше да си представи какво се е случило — коварна засада. Поне „Голиат“ изглеждаше незасегнат.
Хвърли се към комуникационното табло и отвори директен канал към дреднаута.
— Генерал Бриндъл, какво става, по дяволите? Защо не стреляте по конфедерационните кораби?
Отговорът се забави повече, отколкото очакваше, заради хаоса и бъркотията, които царяха на корабите от ЗВС.
— Корабите ни бяха саботирани, сър, най-вероятно от кликиските роботи. Заложили са им бомби, докато са ги поправяли. Установихме, че експлозиите по никакъв начин не са свързани с конфедерационните кораби.
Базил знаеше, че Сирикс е способен на това. В известен смисъл обаче бе разочарован, че не може да обвини Питър. Все пак се чувстваше удовлетворен, че бе станал причина за унищожението на всички черни роботи… макар че люпилото изобщо не изглеждаше благодарно за помощта. Навсякъде врагове.
Погледна неподвижния кораб-рояк. Знаеше какво най-вероятно ще направи кликиското кошерно съзнание веднага щом се съвземе от загадъчната си парализа. Можеше никога вече да не му се удаде подобна възможност.
— Генерал Бриндъл, вашите оръжия все още функционират, нали?
— Да, сър. „Голиат“ разполага с всичките си оръжия. Още деветнадесет кораба също са незасегнати.
— Добре. Кошерното съзнание е на главния кораб-рояк. Унищожете го и така ще елиминирате цялата кликиска заплаха. Открийте огън с всичко, което имате.
Генералът се поколеба.
— Да проявим враждебност към кликисите? Сър, две трети от целия ми флот са унищожени!
Базил кипна.
— Точно сега люпилото е обезвредено и насекомите не могат да се защитават. Няма да отвърнат на огъня ви! Ако конфедерационните кораби имат капка кураж, ще се сражават заедно с нас, както постоянно обещава Питър.
— Сър, във ваше отсъствие крал Питър завзе Двореца на шепота. Хората на Земята… празнуват…
Базил се почувства така, сякаш някакъв шлюз внезапно се е отворил и е изсмукал въздуха от совалката. Не можеше да е сигурен, но докато му съобщаваше новината, генерал Бриндъл май изпитваше перверзно удоволствие. С огромно усилие успя да овладее яростта си.