В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)
- Автор: Коган Маха
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Берчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В подножието на Висшата мъдрост (Избрани теми от Науката за духа)». Краткое содержание книги:
(М.А.Й.). Колко радостно е да се усещат токовете на сърцето, устремени към Нас. Те пораждат неизбежно и Нашия отговор. Става съединение и контакт, и взаимен обмен на най-тънки енергии. Цялата сила на Общуването е именно във взаимообмена. Задължително условие е токовете да се движат нататък и обратно. При едностранчивост не се получава сключване на веригата и взаимообменът е невъзможен. Отдавна вече е казвано, че за да се получи, трябва нещо да се донесе, макар и нещо малко, за което може да се даде. Не донеслият нищо не получава. Но затова пък колко радостно и вдъхновено става на даващия, когато може да даде с пълна мярка в отговор на пламенното обръщение на сърцето. Но колко непълно и несъвършено се разбира обръщението. Да получат искат всички, но не умеят и не знаят как да се обърнат. От тук и толкова напразни обръщения, не донасящи нищо. Цялата работа е в сърцето. Обръщането с цялото сърце не може да остане без отговор. А за това е нужно сърцето да е живо. У мнозина сърцето е мъртво, макар и още да тупти. Мъртвите в сърцето си не могат да се обърнат. Тях е по-добре да ги наречем „мълчащи със сърцето“ — ще бъде по-разбираемо. Замлъкналите със сърцето си или мълчащите със сърцето си смърдят. Зловонието на смъртта е ужасно. Ужасно е зловонието и на живото тяло, ако духът в него е мъртъв и сърцето е замлъкнало. Има различни видове смърт. Живите мъртъвци са най-ужасното явление на века. Много такива бродят по лицето на Земята — умрели в духа и чрез духа. (6.465)
(Гуру). Не с низшето и личното, и малкото в себе си се докосваме при Общуването с Високите Духове, а с висшето и най-доброто, което имаме у себе си. На далечен път е по-добре да се взема само висшето, тъй като всичко останало може дотолкова да обремени и да затрудни пътя, че движението да стане невъзможно. Но не движещият се напред неизбежно и неумолимо започва да се връща назад, защото неподвижност не съществува. Човек или се издига, или се спуска. Застоялата вода загнива и започва разложение. В самото тъпкане на място или в привидната неподвижност или спиране вече се съдържат елементи на инволюция на духа. (6.517)
Всеки, приближил се до Нас, рано или късно преминава чертата, след която връщане назад вече няма. Ще поясня една от подробностите на това условие: да предположим, че мисленето на преминалия чертата се е отделило от мен и в него е надделяло неизживяното. Отдалечилият се от Мен неизбежно попада в обятията на тъмнината, която постоянно наблюдава всеки докоснал се до Светлината. По степента на изкушенията на тъмнината може да се съди дълбочината на откъсването от Мен. Това трябва да се знае от всекиго. Да се отделиш може,да се откъснеш може, може и да Ме отхвърлиш, но тогава е неизбежно потъването в тъмнината и предаване себе си на тъмнината. Но кой докоснал се до Светлината ще поиска да предаде себе си на тъмните. (6.560)
(М.А.Й.).За този, който е установил всекидневен контакт с Владиката, е невъзможно да преживее даже и един ден без Него. Без Него е тъмнината. Не е беда, ако има и недостатъци. Не е беда, ако не е изживяно всичко. Само да не се откъсваш от Него в съзнанието. В постоянния стремеж към Близост ще се смели подлежащото на очистване. Но всичко неизживяно се усилва хилядократно при отдалечаване от Него. С Него всичко може да бъде победено, всичко да бъде преодоляно. Когато си с Него, гласовете от миналото замлъкват и губят своята прелест и власт над съзнанието. Но когато си без Него, дори малкото става голямо и непреодолимо. (6.561)
Слънцето изгрява и залязва и неговите лъчи озаряват Земята, извън зависимостта от това какво става на нея. По същия начин и Лъчите, изливащи се от Твърдината, могат постоянно да озаряват съзнанието, ако сърцето е отворено за тях, извън зависимостта от това какво става с човека. По такъв начин постоянната отвореност на съзнанието и сърцето за Лъчите светлина на Йерархията, независимо от всичко и въпреки най-тежките условия на живот, ще бъде гаранция за постоянството на връзката с Нея. Мнозина, не издържали изпитанията, затварят сърцето си за достъпа на Светлина. И тогава разривът е неизбежен. Отдалечаващите се не разбират, че връзката на духа със своя Йерарх се установява извън всички негови обвивки и независимо от движенията, извършващи се постоянно в тях. Тялото умира и с него си отива всичко земно, заменяйки се от тънкото обкръжение, но връзката с този, който води, остава.Тя остава и тогава, когато се отхвърли менталното тяло и нищо не нарушава и не може да наруши тази връзка, стига само самият човек, заслепен от момента, да не я наруши. Светлината на Йерархията свети за всички, желаещи да я видят и особено за виждащите Слънцето. (7.43)