Тревожна кръв [bg]

Преди Робин да успее да я спре, Илза затвори. Почти не на себе си, Робин затича надолу и отвори вратата.

Но естествено, не беше Страйк. Той никога не бе пристигал навреме за каквато и да било покана от нейна страна в извънработно време, било то на питие, на парти за нова къща и дори на сватбата ѝ. Вместо това се озова лице в лице с Джонатан, брата, който най-много приличаше на нея: висок и слаб, със същата червеникаворуса коса и сини очи. Приликата бе още по-силна тази вечер, защото и братът, и сестрата изглеждаха напрегнати. Джонатан също имаше сенки под очите и кожата му бе леко сивкава.

– Здравей, Робс.

– Здравей – каза Робин и прие прегръдката на Джонатан, като се мъчеше да се покаже радостна, че го вижда. – Влизай.

– Това е Кортни, а това е Кайл – представи приятелите си Джонатан.

– Здрасти – изкиска се Кортни, която държеше кутийка с питие.

Беше много хубаво момиче с големи кафяви очи и дълга тъмна коса и изглеждаше леко пийнала. Кайл, който, без да ще, забърса Робин на влизане с голямата си раница, беше към пет пръста по-висок от нея, кльощав, с висока подстрижка, големи кървясали очи и спретнато оформена брада.

– Здравейте – каза той, протегна ръка и се усмихна на Робин. Страничен човек би помислил, че той я посреща в дома си, не обратното. – Робин, нали?

– Да – кимна Робин с насилена усмивка. – Радвам се да се запознаем. Качвайте се, ще вечеряме на горния етаж.

Разсеяна от мисли за Илза, тя последва тримата студенти. Кортни и Кайл се смееха и си шепнеха, Кортни залиташе леко. Като стигнаха в дневната, Робин представи тримата си гости на Макс, а Кайл тръсна неособено чистата си раница върху кремавия диван на домакина.