Скрутатор [bg]

— А междувременно — председателят намигна — ти би могла да ми помогнеш и по друг начин.

Обяснявайки, председателят я бе отвел в стаята си. Юлия се чувстваше пленница във всяко едно отношение. Защо се бе вслушала в онези гласове? Защо си бе въобразила, че би могла да използва това чудовище, за да отмъсти? Тя не бе силна и умна, а слаба и незначителна. Бе успяла единствено да се върне в затвора си, а този път нямаше приятели, които да ѝ помогнат.

— Какъв? — едва доловимо прошепна тя. Дори и да разполагаше с най-силната воля на света, гривната, стягаща китката ѝ, нямаше да ѝ позволи отрицателен отговор.

— Кажи ми как успя да освободиш Иризис от килията ѝ, без да отвориш ключалката или да задействаш защитната ми магия. И как успя да пренесеш въздухоплава на Флид на такова огромно разстояние.

Това бе нейната скъпоценна тайна, която дори Флид не бе разбрал. Решетъчният ѝ модел бе нейно собствено творение — свят, в който тя се оттегляше, когато физическият мир я притеснеше. Това бе единственото място, където Юлия оставаше сама. И него ли щяха да ѝ отнемат?

— Не зная! — упорито каза тя, забола поглед в пода.

Гор я сграбчи за брадичката и рязко повдигна главата ѝ. Отдалеч той пораждаше впечатлението за красив и зрял мъж, но кожата му бе неестествено гладка и лъскава — бебешка кожа, опъната над стар белег. Двойният допир, загатващ криещата се отдолу плът, я накара да потръпне от отвращение. Председателят изглеждаше в разцвета на силите си, но в модела на Юлия личеше истинската му същина. Той бе стар и покварен.

— Не си играй с мен, Юлия. За свой приятел ли ме искаш, или за свой враг? Не би било разумно да си навличаш враждебността ми.

След първото посещение в Ненифър тя често бе спохождана от подобни кошмари, а в крайна сметка се бе предала. Защо, защо си бе сложила гривната? Защо първо не бе я огледала? Защото накитът бе тъй коварно проектиран, че дори не бе изникнал в решетката ѝ. Скрутаторите я бяха надхитрили, както бяха надхитрили Мюли.

— Разполагам с неуморими мистици, перцепторе — продължи той, след като не получи отговор. — Мъже и жени, които знаят как работи умът, дори и един ум, специален като твоя. Те могат да навлязат дълбоко в него, Юлия. Могат да научат всичко за теб. Могат да си изработят свои модели — или ще вземат твоята решетка.

— Ще си направя друга — промълви тя, опитвайки се да откъсне поглед. Макар да се опитваше да отрече, безвъзвратното изгубване на решетъчния модел бе най-големият ѝ страх.