Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Много добре ти е известно защо се наежи така изведнъж, нали? — отговори Майра също без да повишава тон. — Прекрасно го знаеш.

— Трябва да те цапна, хем за да ми върви, хем за да избия поне малко от тоя твой сарказъм…

— Я спирайте и двамата — извика Бишъп и застана между тях. — За пръв път виждам такова нещо. Ами ако някой ден се случи да ме няма тук, когато започнете да се заяждате, тогава? Я спирайте…

Долан изръмжа нещо, но не се разбра какво казва, а Бишъп се отмести и застана до прозореца към улицата.

— Майк — извика му той съвсем тихо…

Долан долови тревожна нотка в гласа му, отиде бързо при него и погледна навън над рамото му.

Един мъж току-що бе излязъл от канцеларията и пресичаше улицата. Беше дребен на ръст и в гръб не правеше впечатление с нищо. Останаха да го наблюдават: той пресече улицата и застана на спирката на трамвая. Когато се обърна с лице към печатницата, и Бишъп, и Долан бързо се отместиха встрани от прозореца, за да не ги види.

— Странно, не дойде при нас — отбеляза Долан.

— Няма нищо странно. Не сме достатъчно важни за него…

— Кой беше този? — попита ги Майра.

— Джак Карлайл. — Долан хапеше устни.

Майра бързо отиде до прозореца, за да погледне.

— Да не те забележи, че надничаш — предупреди я Долан.

— Няма. — Майра прилепи глава до стената встрани от прозореца и надзърна. — Не гледа насам… Значи това е местният диктатор! — Тя се отдръпна от прозореца. — След като го видях, мога сама да си отговоря на някои въпроси, които ме озадачаваха…

Глухият шум от печатарската преса, който бе звучал като фон на разговора им, изведнъж спря.

Долан и Бишъп се спогледаха.

— Ела.

Долан се спусна по стълбите, Бишъп го последва и двамата нахлуха в кабинета на Лорънс, без да чукат. Лорънс тъкмо сваляше шлифера си.

— Ти ли спря пресата? — попита го Долан.

— Да… и ще я спирам всеки път, когато някой я пусне без мое разрешение — заяви Лорънс и пристъпи напред към бюрото си. — С какво право се разпореждаш тук?

— Опитах се да се свържа с теб, но не успях… а бързах да изкараме втори тираж на списанието. Какво има? Какво лошо има в това?

— Знаеш много добре, че по график днес трябва да печатаме списанието на застрахователната компания. Толкова отдавна имаме договор с тях, че не можем да го нарушаваме.

— Не това е причината — каза Бишъп.

— Чакай малко, Ед — продължи Долан. — Посещението на Джак Карлайл няма нищо общо със спирането на пресата, така ли?

— Карлайл… Карлайл…

— Не увъртай. Току-що го видях да пресича улицата…

— Мистър Карлайл идва при мен — призна Лорънс. — Той намекна, че може да е…

— Нищо не е намеквал. Наредил ти е. И какво? Ще му позволиш ли да те сплаши?