![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Не става въпрос за сплашване… не искам да се забърквам в съдебен процес за клевета. Казах ти, че когато прочетох статията, си помислих…
— Отговори ми на един въпрос — ще отпечаташ ли списанието, или не?
— Ами, Долан, виж как стоят нещата…
— Нали ти казах, че е шубе — обади се Бишъп. — Казах ти, че ще клекне…
— Добре — рече Долан. — Ще го отпечатам на друго място. Ще взема каквото е изкарано досега и набора и ще го отпечатам на друго място. Нямаш нищо против, нали?
— Разбира се, че не. — На Лорънс явно му олекна.
— Ето, в това е бедата у нас — наведе се над бюрото му Бишъп, — навъдили са се едни нищожества като теб и гащите им треперят пред…
— Остави го — рече Долан.
Двамата отидоха в машинното отделение. Пред книговезкия нож имаше куп отпечатани листове, а на масата беше сложен втори куп и работничките сгъваха и подвързваха списанието. Къли се запъти към тях явно без настроение и каза:
— Това е.
— Изнасяме се — уведоми го Долан. — След малко ще изпратя камион, за да вземем каквото е отпечатано досега, а също и набора.
— Съжалявам, че стана така, Майк. Не е лесна работа да се пребориш с Джак Карлайл…
— Така изглежда. Събери, моля те, каквото имаме за вземане, за да може да се изнесе… и извикай ония типове, които чакат в задния двор…
— Разбира се.
— Благодаря ти за всичко, Къли.
Долан и Бишъп се върнаха на горния етаж. Майра опразваше чекмеджетата на бюрото и редеше всичко на купчинки отгоре. Долан й каза:
— Изнасяме се.
— Така си и помислих, когато замлъкна пресата…
Долан взе мушамата си и предупреди Бишъп:
— Недей да излизаш оттук, докато не се върна. Трябва да се срещна с онзи адвокат, а после ще намеря камион.
— Къде ще се пренесем?
— Ако не ми дадат парите, никъде няма да се пренасяме — свършено е със списанието. Ако ги взема… Ти недей да излизаш. Ще поговоря с ония типове в задния двор. Как мислиш, да им кажа ли да се качат горе?
— Защо?
— За всеки случай.
— Само ще ни пречат. Майра, моя милост и Флойд Хубавеца ще овладеем положението — увери го Бишъп и се потупа по задния джоб.
— Току-що се обади Томас — сепна се Майра.
Долан се запъти към вратата.
— Няма ли да ме остави на мира?
— Майк — извика му Майра, — внимавай…
— Добре…
С ръце в джобовете, адвокат Опънхаймър сновеше бавно напред-назад в кабинета си и ту поглеждаше към Долан, ту към прозореца.
— Дъждът почти спря — отбеляза той. — От север започна да се прояснява. Ако излезе и вятър, до утре всичко ще е изсъхнало и дори ще може да се играе голф. Играете ли голф, Долан?
— Не, така и не стигнах до него…
— А голфът е чудесен спорт.
— И други са ми го казвали.
Опънхаймър спря пред Долан и го изгледа отвисоко.
— Според мен не постъпихте много умно, Долан. Сенаторът не е от тия хора, които можете да обиждате. Познавам го. Много се раздразни.
— И аз се раздразних…
— Трябваше да приемете чека. Вие направо го обидихте с отказа си.
— Вижте какво, мистър Опънхаймър, дойдох да подпиша декларация, че се отказвам от правата си, и ще я подпиша, щом той се върне с парите в брой. Отказах да приема чека просто защото не мога да поема риска той да спре плащането…
— Точно това го обиди. Можехте направо да му кажете, че му нямате доверие — ефектът щеше да е същият. Сенаторът е почтен човек.
— Знам, знам. Знам всичко за него. Забравяте, че няколко години съм работил като журналист…
Вратата се отвори.
— Ето ви и вас, влезте, сенаторе — покани го Опънхаймър.
— На. — Сенаторът тръсна куп банкноти върху коленете на Долан. — Седемдесет банкноти по петстотин долара. А сега, дяволите да те вземат, подписвай декларацията, че ми иде да те изхвърля през прозореца със собствените си ръце…
— Благодаря — рече Долан, стана и отиде до бюрото. — Къде трябва да се подпиша, мистър Опънхаймър?
— Ето тук… тук.
Долан се подписа и се изправи.
— Благодаря — повтори той, прибра парите във вътрешния си джоб и излезе.
XI
Секретарката провря глава през вратата.
— Извинявайте, че ви прекъсвам, мистър Бомгартън, но в единайсет ви очакват в печатница „Пасифик“, а сега е десет и половина…