Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Прав си, Юлисис — потвърди тя. — Не ти е виновен той, Майк. От осем часа не може да похване друга работа — само стои до телефона.

— Извинявай, Юлисис. Ще му се обадя у тях.

Той излезе във всекидневната и позвъни на домашния телефон на Макгонагил.

— Бъд?… Обажда се Майк Долан. Търсил си ме… Браво! Как, как?… Чакай малко, ще взема молив, за да го запиша… Казвай. Джийн Кристи. Къде живее?… Жилищните блокове „Доли Мадисън“. Добре… Говорил си, така ли? Браво, Бъд… много ти благодаря. Я ми кажи, Карлайл обаждал ли ти се е?… Нищо, а? Днес следобед отпечатахме списанието… Така ли? Е, тогава какво ще кажеш?… Един път е, нали? Благодаря ти, Бъд, много ти благодаря…

Долан се върна в стаята си.

— Макгонагил е открил онова момиче, медицинската сестра. Казва се Джийн Кристи и живее в жилищните блокове „Доли Мадисън“. Нещо повече, говорил е с нея и тя го уверила, че ще свидетелства, ако я потърсим.

— Ха така, какво по-хубаво от това! — зарадва се Бишъп.

— Посъветва ме да й бутнем една петдесетарка, задето й губим времето. Както и да е…

Майра лежеше на леглото съвсем пребледняла и в един момент взе да си вее с една книга. Долан се разтревожи.

— Какво ти е?

— От онези миди е… стомахът ще ме скъса от болки. Знаех си аз… знаех си…

— Искаш ли нещо?

— Не, след малко ще се оправя — простена тя.

Долан се обърна към Бишъп:

— Аз ще отскоча да поговоря с тази Кристи.

— Щом искаш, тръгвай, но според мен няма смисъл. Нали Бъд е говорил с нея, няма защо да се притесняваме.

— И все пак ще съм по-спокоен, ако се срещна лично… Сигурна ли си, че нямаш нужда от нищо, Майра? Искаш ли да ти купя нещо от аптеката?

— Нищо ми няма. Само не се бави, моля ти се. Ед, не е ли по-добре и ти да отидеш с него?

— Стой си тук, Ед. Няма да се бавя…