![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
Негърът иконом излезе да му отвори вратата.
— Мис Лилиан вкъщи ли е?
— Заповядайте, сър. Заповядайте — покани го любезно той и му отвори вратата.
— Ти ли ме посрещна днес сутринта? — попита го Долан и влезе вътре.
— Да, разбира се, мистър Долан. — Икономът му помогна да съблече мушамата си.
— По-различен ми се виждаш.
— Сигурно защото съм с черна ливрея. Сутринта носех бяла…
— Не е от това. Има нещо в израза ти. Самият ти ми изглеждаш по-различен.
— Вие също изглеждате по-различен — усмихна се негърът.
— О, да, давам си сметка за това. Сега вече съм в тон. Повече от час обикалях с колата си наоколо, за да го намеря… Бъди така добър да предадеш на мис Лилиан, че съм тук…
— Тя ви очаква, сър. Оттук.
Долан го последва, минаха през салона, влязоха в библиотеката и в дъното й спряха пред една врата. Негърът почука леко, после подаде глава навътре.
— Мистър Долан е тук — обяви той и веднага отстъпи. — Влезте, мистър Долан…
Долан влезе и вратата се затвори зад него. Долан се огледа любопитно. Кабинетът явно принадлежеше на мъж.
— Вие ли сте Долан? — избоботи нечий глас.
— Ъъъ… да. Приятно ми е. Изплашихте ме. Не ви забелязах зад този стол…
— Това беше за всеки случай. Аз съм бащата на Лилиан.
— Знам. Виждал съм снимката ви по вестниците, сенаторе. Но Лилиан ме очаквала, както ми съобщи икономът…
— Аз му наредих да ви каже така. За всеки случай. Държах да се срещна с вас, ако се появите. Седнете…
— Тя не е ли тук?
— Не мисля, че иска да се срещне с вас…
— В такъв случай няма смисъл да оставам повече — заяви Долан и се обърна, за да си тръгне.
— Седнете — повтори сенаторът и му посочи стол с пурата си.
Долан седна.
— Как се случи всичко това… този брак?
— Ами просто се случи, това е…
— Защо?
— Съвсем близко е до ума, драги ми сенаторе — защото се обичаме.
— Глупости изсумтя сенаторът и направя един полукръг, размахвайки пурата си като същински прокурор в съдебната зала. — Ще ви кажа нещо, което може да ви изненада, Долан. Чувал съм името ви и по-рано. Фред Коглин ми разказа всичко за вас. Известно ли ви е, че когато сте поддържали връзки с дъщеря му, той е наел частен детектив да ви следи в продължение на няколко седмици?
— Не беше няколко седмици, а десетина дни — отговори Долан спокойно. — Беше доста странно. Приятелите ми взеха да ми повтарят, че някакъв тип ходел да им задава разни неудобни въпроси. И така един ден се обадих на трима-четирима от моите познати и ги предупредих, че рано или късно при тях ще се замъкне един тип и ще започне да ги разпитва за мен, та щом се появи, помолих ги да ми се обадят по телефона в службата. После отидох при инспектор Трушка, поприказвах с него и той обеща да помогне. Преди години като репортер се занимавах с полицията и от време на време правех реклама на Трушка, да си кажа правичката, на мен го дължи, че стана инспектор, и на никой друг…