![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
Сенаторът не отговори, а бързо отиде до шнура на звънеца и го дръпна, след което застана срещу вратата с такава усмивка, сякаш само това е чакал.
Влезе негърът.
— Кажи на мис Лилиан да дойде…
Усмихнат едва доловимо, икономът се оттегли, а Лилиан влезе в кабинета. Очевидно бе изчаквала в библиотеката. Долан се изненада. Запита се каква ли част от разговора е подслушала.
— Здравей, Лилиан. — Той стана и загаси цигарата си.
— Здравей, татенце, какво…
— Ако повториш на мистър Долан същото, което чух от теб тази вечер, мисля, че ще мога да уредя въпроса…
— Какво да му повторя, татко?
— Че не го обичаш.
— Оо — обърна се Лилиан към Додан. — Татко казва истината. Не те обичам…
— Кой реши, че не ме обичаш — той или ти?
— Оо, аз реших. Ти никога не си ме приемал на сериозно, нали? — попита тя най-невинно.
— Макар и за кратко, успя да ме заблудиш — засмя се Долан.
— Направих го, защото беше забавно. Не допусках, че ще ме възприемеш така сериозно…
— Това исках да чуя, Лилиан — прекъсна я сенаторът. — Можеш да си вървиш…
— Лека нощ — пожела Лилиан.
— Лека нощ — й извика Долан, а след като тя излезе от стаята, се обърна към сенатора: — Това се казва чувство за хумор.
— Ето, виждате, че бях прав.
— Да, така е. Не ме обича…
— Разбира се, че не ви обича. А вие не искате да сте женен за момиче, което не ви обича, нали? Разбира се, че не! Сега ще се съгласите ли, че анулирането на брака ви е най-доброто решение?
— Категорично. Категорично.
— Чудесно! — Сенаторът потри енергично ръце и прехвърли пурата в другия край на устата си. — Познавате ли Опънхаймър? Кантората му е в същата сграда, където е банката.
— Да…
— Той е моят адвокат. Да се срещнем при него утре в десет часа сутринта, той ще е приготвил документите.
— Ще дойда. Е…
Сенаторът засия и стисна ръката на Долан.
— Моето момче, вие проявихте здрав разум. Ще дойда да ви изпратя.
— Благодаря ви, сенаторе, но все пак вие пропуснахте едно нещо.
Сенаторът се намръщи.
— Аз притежавам нещо, което вие искате, вие пък притежавате нещо, което аз искам. Това е добра основа за сделка, нали?
— Не разбирам накъде клоните…
— Трябва да ви призная, сенаторе, че имам доста голяма нужда от пари…
Всяко мускулче по тялото на Марк Фрайд се стегна и той прониза Долан с неподвижен поглед изпод гъстите си вежди.
— Парите ми трябват, за да поддържам работата, която съм започнал… И си помислих, че вие бихте могли да ми помогнете.
— Изнудване значи. Преднамерено изнудване…
— Не беше преднамерено. Тази мисъл ме споходи само преди минута. Когато Лилиан пределно ясно заяви, че не ме обича. Нали помните, тя каза, че се е омъжила, защото било забавно. Аз идвам тук, за да поправя стореното, а изведнъж откривам, че Лилиан се е забавлявала. Това ще ви струва…
— Няма да ви дам пукната пара!
— Щом няма пари, няма и анулиране на брака — отговори Долан, без да повишава тон.
— Ще ти дам да разбереш. Ще те сложа на мястото ти, проклет ирландец, изнудвач!
— Не изнудван, сенаторе, а делови човек. Аз имам нужда от пари, а вие разполагате със средства. Искам петдесет хиляди долара.
— Петдесет хи…
— Нямам намерение да споря. Петдесет бона.
— Какво, какво… — заломоти сенаторът. После отсече: — Давам двайсет и пет…
— Трийсет и седем и петсто…
— Трийсет и пет. Да или не?
— Да. Ще се срещнем утре сутрин в десет часа в кантората на Опънхаймър… Не си правете труда, сенаторе. Сам ще намеря вратата…
X
Къли, майсторът на производственото отделение, доста се колебаеше дали да пусне още един тираж на „Космополит“. Да, знаел какво се е случило с броевете предната вечер и ако питали него, това било възмутително, но той си имал график и по него сега трябвало да се отпечата и подвърже месечното списание на онази застрахователна фирма, а това щяло да отнеме почти целия ден. Наруши ли се графикът, ще има закъснения, работниците ще трябва да останат след края на смяната и тогава Лорънс щял да побеснее.
— Аз ще поема цялата отговорност — увери го Долан.