Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Понякога се разиграва възкресяването на привидно умрял човек. На Заговезни в някои части на Швабия например доктор Желязната брада се прави, че пуска кръв на болния, при което той пада мъртъв на земята. В края на краищата докторът го връща към живота, като духа в него въздух през една тръба. Когато карнавалът свърши, в планините Харц слагат човек в нощви и го отнасят с погребални песни до приготвен гроб, но там заравят вместо човека шише ракия. Произнася се реч и хората се връщат на селския мегдан и пушат дълги глинени лули, каквито обикновено раздават на погребения. На следващата година сутринта на Заговезни изравят най-напред ракията и празненството започва с това, че всички опитват от духа, който, както се казва, се е върнал към живот.
3. Изнасяне на Смъртта
Обичаят „Изнасяне на Смъртта“ има почти същите особености като „Погребението на Карнавала“, само че, общо взето, тя е последвана от церемония или поне придружена от привидно довеждане на Лятото, Пролетта или Живота. Така в Мителфранкен (Бавария) на четвъртата неделя от Пости селските момчетии правели сламено чучело на Смъртта, което разнасяли с пародична тържественост из улиците, а след това го изгаряли извън селото. Един автор от XVI век описва по следния начин хранконския обичай: „Насред Пости, времето, когато църквата ни призовава да се радваме, младите хора от моята родна страна правят сламено чучело на Смъртта, завързват го на един прът и го разнасят шумно из съседните села. Някои ги посрещат любезно и след като ги подкрепят с мляко, грах и сушени круши, обикновената храна за сезона, ги отпращат да си ходят. Други обаче не се отнасят с тях любезно, защото ги“ смятат за вестители на нещастие, на смърт и ги прогонват от своите предели с оръжие и обиди. Когато дойдела четвъртата неделя от Пости, девойките от селата около Ерланген се обличали в най-хубавите си дрехи и закичвали косите си с цветя. Така стъкмени се отправяли към съседния град и носели кукли, украсени с листа и покрити с бяла тъкан. На двойки ги разнасяли от къща на къща, спирали пред всяка врата, където очаквали да получат по нещичко, и изпявали по няколко стиха, с които известявали, че е сред Пости и че се готвят да хвърлят Смъртта във водата. Когато съберели дребни подаръци, те отивали на р. Регниц и хвърляли във водата куклите, представляващи Смъртта. Правели го да осигурят плодородна и богата година и освен това смятали, че по този начин се предпазват от чума и внезапна смърт. В Нюрнберг момичетата от седем до осемнадесет години излизат на улицата с малък отворен ковчег, в който има завита с покров кукла. Други носят буков клон със завързана на върха отворена кутия с ябълка вътре. Те пеят: „Носим Смъртта във водата, на добре е“ или „Отнасяме Смъртта във водата, отнасяме я и отново я донасяме.“ До 1780 година в някои части на Бавария вярвали, че ако не се изпълни обичаят „Изнасяне на Смъртта“, ще настъпи убийствена епидемия.
На четвъртата неделя от Пости децата в някои села от Тюрингия изнасят от селото направена от брезови клонки кукла, а после я хвърляли в някой вир и пеели: „Изнасяме старата Смърт зад старата къща на пастира; дошло е лято и минзухарът е прецъфтял.“ В Дебшвиц или Добшвиц, близо до Гера, церемонията „Изнасяне на Смъртта“ се извършва, или се извършвала, ежегодно на първи март. Младите хора правят чучело от слама или от нещо подобно, обличат го в стари дрехи, изпросени от къща на къща по селото, изнасят го и го хвърлят в реката. Като се върнат, съобщават на хората добрата вест и получават за награда яйца и други провизии. Предполага се, че церемонията пречиства селото и пази жителите му от болести и чума. В други села на Тюрингия, чието население е било първоначално славянско, изнасянето на куклата е придружено с песен, която започва така: „Изнасяме Смъртта от село и внасяме пролетта.“ В края на XVII и началото на XVIII век в Тюрингия обичаят се изпълнявал по следния начин: Момчетата и момичетата правели чучело от слама или подобен материал, но всяка година формата била различна. Едната година то представлявало старец, на следната — старица, на третата — млад мъж, а на четвъртата — девойка, като облеклото на куклата се изменяло в съответствие с представяния образ. Имало голям спор къде да се направи фигурата, защото хората смятали, че къщата, от която бъде изнесена, няма да е споходена през годината от смърт. Завързвали куклата за прът и я носела девойка, ако представлявала старец, или момък, ако представлявала старица. Образували шествие, младежите държели в ръцете си тояги и пеели, че прогонват Смъртта. Когато стигнели до вода, хвърляли в нея чучелото и побягвали колкото се може по-бързо назад, защото се страхували да не им скочи на раменете и да им извие врата. Внимавали също да не го докоснат, за да не ги изсуши. Щом се върнели, удряли добитъка с тоягите, защото вярвали, че така ще стане тлъст и плодовит. След това отивали в къщата или къщите, откъдето са изнесли фигурата на Смъртта, и получавали по паница полусварен грах. Обичаят „Изнасяне на Смъртта“ се изпълнявал и в Саксония. В Лайпциг всяка година по средата на Пости незаконородените деца и проститутките правели сламено чучело на Смъртта, разнасяли го из всички улици с песни и го показвали на младите невести. Най-накрая го хвърляли в р. Парта. Твърдели, че с тази церемония правят младите невести плодовити, прочистват града и спасяват за тази година жителите му от чума и от други епидемии.