Слуга на Империята

— Минванаби — почти изсъска Мара. — Всички метали, пренесени през разлома като плячка, са собственост на империята, някои изпратени като данък на храмовете, някои в имперската съкровищница, а останалите — за поддържането на армията на Мидкемия. Но събраното се надзирава от Военачалника, а в негово отсъствие — от първия му помощник-командир. Тасайо беше на този пост пет години. Предостатъчно време за човек без скрупули да отклони незаконно ресурси към именията на братовчед си. — Тонът й стана замислен. — Или за лична употреба.

На широкото лице на Илиандо се изписа отвращение.

— Ако всеки убиец е носил такова оръжие, цената на тази атака е невероятна!

— За набег в Имперския дворец ли? — намеси се Хопара. — Бих се обзаложил, че има поне пет пъти повече такива мечове.

— Огледа зацапаните с кръв дъски на пода. — Никаква гаранция за успех и всеки е очаквал да загине. Да, логично е Тасайо да е наел тонгите.

Кевин изрита един шлем на паднал черен воин и попита:

— Тогава кой е изпратил тези?

— Който и да е бил, това бе добре дошло за нас — заяви Хопара. — Не знам дали щяхме да издържим сами срещу тонгите.

Лорд Илиандо погледна многозначително към Кевин, който още държеше металното оръжие, и заяви:

— Боговете няма да харесат това. Един роб да…

Но Люджан го прекъсна:

— Не съм видял нищо.

Лордът се обърна към Мара, ядосан от грубостта на командира й, но тя му отвърна с безизразен поглед:

— Нищо нередно не съм видяла, лорд Бонтура.

Илиандо си пое дълбоко дъх, готов да избухне, но Хопара се намеси дипломатично:

— Струва ми се, че говориш за меч, който спаси живота ти.

Господарят на Бонтура се изчерви, покашля се, прониза с поглед Кевин, после сви рамене и каза с неохота:

— И аз не видях нищо.

Тук, в жилището на Акома, след като бяха загинали войници на Акома, за да опазят живота му, да възрази на думата на Господарката и госта й означаваше да оскърби честта на Мара.

Кевин се ухили и подаде окървавения меч на Люджан, а Мара побърза да облекчи напрежението:

— Господа, редно е всеки от вас да вземе по два от тези мечове, като военна плячка. Смятам с другите да възнаградя достойни войници заради доблестната им служба.

Лордовете сведоха глави в поклон, тъй като дарът й беше безценен.

— Щедростта ти е неописуема, лейди Мара — каза Хопара.

Господарят на Бонтура кимна. А по блясъка в очите му, докато пресмяташе огромната печалба, Мара разбра, че алчността го е завладяла. Нарушението на Кевин щеше да бъде простено.

— Разчистете покоите ми — нареди Мара на Люджан.

Оцелелите воини и слугите се разбързаха. Мъртвите нападатели още веднъж бяха огледани за някакви податки кой може да ги е наел. Не намериха нищо — тонгите печелеха заплащането си с анонимност и си личаха само по татуировката със синьото цвете на хамоите и боядисаните в червено ръце, а войниците с черните брони нямаха никакви отличителни знаци.