Слуга на Империята

— Слава на боговете — промълви облекчено Мара, след като влязоха още воини, сред тях и едрият лорд Илиандо от Бонтура. Последни влязоха воините в зеленото на Акома, а след тях на бегом и Аракаси. Пъхна се тъкмо докато вратата се затваряше, под шлема му със знака на Патрулен водач лицето му беше пребледняло като пергамент.

— Защо си тичал? — укори го Мара. — Ранен си. Трябваше да останеш тук.

Аракаси се поклони.

— Наложи се да изляза, господарке. — Счупената ръка беше грижливо скрита под офицерското му наметало и никой не би помислил, че е ранен. Мара понечи да го укори, но Началникът на шпионите я прекъсна: — Лорд Илиандо беше неотстъпчив, докато не му описахме подробно картината с неговите сили, разположението им и четири начина, по които е уязвим на атака. — Гласът му спадна до шепот. — Собствената му слабост го убеди, не доводите ни, че е явният обект, с който искат да дадат урок на клана Йонани и лорд Тонмаргу.

И кимна към входа, където воините залостваха вратата, а лордът на Бонтура и неговият Боен водач обсъждаха с Люджан и Хопара как да организират общата отбрана.

— Успяхме на косъм — призна Аракаси. — Вече блъскаха вратата, когато тръгнахме, а сандъците, с които я залостихме, няма да задържат нападателите много дълго. Щом разберат, че стаите са празни, ще дойдат тук. — Мара се намръщи и той добави: — Измъкнах се отзад, през градините.

Тя не посмя да го попита как се е катерил през стени при неговото състояние. Само това, че е останал без дъх, й говореше колко е изтощен. Влезе отново в ролята си на Управляваща господарка и нареди:

— Свали тази броня. Намери слугински халат и иди в кухнята. Това е заповед! — сопна се, след като Аракаси си пое дъх да възрази. — Щом това приключи, ако още съм жива, услугите ти ще ми трябват повече от всякога.

Началникът на шпионите се поклони. Но преди да изчезне към кухнята, нареди на двама воини в цветовете на Бонтура и Акома:

— Отведете Господаря и Господарката в укрепената стая и стойте там. Ще ни нападнат всеки момент.

След минути по капаците на прозореца заблъскаха брадви. Воините в стаите откъм градината скочиха в готовност, а в стаята откъм коридорите отекна трясък по барикадираната врата.

— Таран! — извика Люджан.

Войниците на Акома подпряха с тела мебелите, запушили входа, но усилията им бяха напразни. Последва втори удар. Пръсна се дърво, мебелите поддадоха и таранът нахлу в стаята. Нападателите, които го носеха, залегнаха, та мъжете с мечове зад тях да могат да скочат над гърбовете им.

Нападателите бяха облечени в черно. Черен плат забулваше и лицата им. Докато водачът им махаше на убийците си да продължат напред, Люджан зърна боядисаната ръка, издаваща наемен убиец от тонга Хамой. След миг обединеният му отряд и врагът се счепкаха в яростен бой. Меч срещна меча, но нещо не беше наред. След миг, докато парираше, Люджан осъзна: някои от тонгите носеха метални мечове, рядкост в империята. Безмерно високо ценени, такива оръжия никога не се излагаха на риск в бой въпреки убийствената им способност да секат през втвърдената със смола цуранска кожена броня.