Слуга на Империята
- Автор: Фейст Раймонд, Вурц Джани
- Серия: Сага за Империята #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Слуга на Империята». Краткое содержание книги:
Идваше краят им. Люджан, Аракаси, Хопара, Бонтура — никого нямаше, макар от втората спалня да се чуваше шум от борба. Бяха твърде малко, за да оцелеят.
Когато стигна до вратата, видя двама войници в черна броня да бягат от дупката в стената към градината. Припряността им му се стори смешна, но вместо смях от очите му бликнаха сълзи. Тръбите изреваха отново, още по-силно.
А след това настъпи тишина, чуваше се само стонът на ранен войник и отнякъде — измъченото хриптене на лорд Бонтура. От една врата залитна Люджан, шлема му го нямаше, по лицето му се стичаше кръв. Ухили се глупаво на Кевин, олюля се уморено и спря.
— Императорът! Дойде! Тръбите са на гарнизона на двореца. Имперските бели са дошли!
Кевин се свлече до стената. Люджан се смъкна до него. Грозна рана на скулата му кървеше обилно, а бронята му беше насечена. Кевин отлепи пръстите си от меча, докопа една разкъсана възглавница и затисна с нея кървящата рана. Хопара се олюля през вратата на спалнята с подпряния на ръката му лорд Илиандо. Но очите на Кевин не се откъсваха от Мара. Изтощена като всички останали, тя се смъкна на колене до него и промълви:
— Императорът?!
Двама облечени в бяло воини пристъпиха през вратата и единият извика:
— Кой държи тези покои?
Мара се изправи. Беше разрошена, халатът й бе опръскан с кръв, но отвърна властно, като истинска Господарка:
— Аз, Мара от Акома! Лордовете на Ксакатекас и Бонтура са мои гости.
Дори обяснението й да му се стори странно, воинът се въздържа от коментар.
— Лейди — обърна се той към нея официално, вдигна вежди и огледа касапницата. — Милорди. Небесната светлина заповядва всички владетели на домове да се явят във Висшия съвет на обед.
— Ще се явя — отвърна Мара.
Имперските бели се обърнаха и си тръгнаха. Кевин отпусна отново глава на стената. Сълзи на умора потекоха по лицето му.
— Бих могъл да спя месеци…
Мара го погали по бузата почти с тъга.
— Няма време за това. — На Люджан каза: — Намери къде се е скрил Джикан и го прати до градската ни къща за чисти дрехи. Да доведе и слуги. Тук трябва да се почисти, а аз трябва да съм готова в пълно официално облекло до обед.
Кевин притвори очи и се наслади на краткия миг пълен покой. Колкото и да беше уморен, Мара я чакаше дълъг, изтощителен ден. А където отидеше тя, любовта му го обвързваше да е с нея.
Стана, махна на също толкова изтощения воин Акома и каза:
— Хайде. Да започнем да торим градината.
Притиснал до главата си парцала от раздраната възглавница, Люджан даде знак на войника да се подчини. Кевин се наведе, хвана първия труп под мишниците и го надигна. Войникът го хвана за краката и двамата тромаво се затътриха към прозореца.
— Лошо, че не са убийци хамои — подхвърли Кевин. — Поне нямаше да мъкнем броня.
Люджан поклати глава и се усмихна на странната житейска философия на варварина.
След няколко часа суетня Мара излезе от вече почистените покои. Косата й беше измита и стегната под шапчица от скъпоценни накити, а официалните халати, донесени от градската й къща, се спускаха до извезани пантофки. Почетната й гвардия бе с униформи, заети по необходимост от домашния гарнизон, а офицерските пера на Люджан клюмаха от шлема му, измити от кръвта. Макар кожените предпазители на ръцете и широките наметала да скриваха драскотини и превръзки и макар походката на воините й да беше леко вдървена, Мара прецени, че честта на Акома е останала неопетнена.
В коридорите на стража стояха Имперски бели, отряд от десетима пазеше на портала. Дадоха знак на свитата на Мара да спре и един от войниците каза:
— Лейди, Небесната светлина ти разрешава да влезеш само с един войник, за да не опетни с повече кръвопролитие двореца му.
Мара можеше само да се поклони пред имперска заповед. Помисли бързо, обърна се към Люджан и нареди:
— Върни хората си в жилището ни и чакайте да ви повикам.
След това даде знак на Аракаси да излезе напред от редиците на гвардията й. Шината под гривната на дясната му ръка можеше да намали предимствата му като боец, но тя, не искаше да остане без съвета му. А след предната нощ дори някой лорд да се окажеше достатъчно безразсъден, за да опита да приложи насилие в присъствието на имперската гвардия, Кевин беше доказал, че може да борави с меча в ножницата на Аракаси.