Слуга на Империята

— Аракаси?

Главният шпионин схвана какво има предвид по инстинкт.

— Разузнаване няма да е нужно. Тасайо е зает с печеленето на подкрепа за претенцията си за трона на Военачалника. Очаква да дадеш подкрепата на Акома за най-силния от противниците му. Дори да е надценил куража ти и да се опиташ да прикриеш омразата си под външна неутралност, все пак ще направи ход да те унищожи. Твоята смърт ще удовлетвори кръвната клетва на фамилията му към Червения бог и в добавка ще хвърли съюзниците ти в объркване. Популярността ти се повишава. Убийството ти ще бъде забелязано и може би ще даде на Минванаби достатъчно предимство, за да надвият в претенцията си за бялото и златното този, който излезе невредим от междуособиците в клана Омечан.

Мара вече беше възвърнала самообладанието си.

— Имам план. Кой друг е най-вероятно да бъде нападнат тази нощ?

Аракаси нямаше нужда да прави справки.

— Хопара от Ксакатекас и Илиандо от Бонтура като че ли стоят високо в списъка.

— Илиандо от Бонтура? Но той е един от най-добрите приятели на лорд Текума и предан на Йонани. — Мара забеляза, че слугата стои колебливо до подносите с храна, и му махна да продължи със задълженията си. — Защо един лорд на Йонани ще бъде избран за жертва?

— Като предупреждение към Тонмаргу и другите лордове от клан Йонани да не се противопоставят на Тасайо или Омечан — обясни Аракаси.

— Една учтива бележка би била достатъчна според мен — подхвърли Кевин.

Люджан се намеси със сух хумор:

— Убийството на лорд Илиандо е цуранската учтива бележка.

Мара ги изгледа навъсено заради прекъсването и попита Аракаси:

— Твоите връзки могат ли да известят лордовете, които смяташ, че са най-високо в списъка на Минванаби? Трябва да ги помоля да ми отделят време този следобед.

Аракаси посегна за перото си. Топна писеца, пъхна нов лист пергамент под счупената си ръка и рече:

— Ще ми заемеш ли Кенджи и двама воини за задачата, господарке? — И без да вдига очи от редовете, добави: — Трябва да отидат в града и да оставят бележките на един майстор на сандали в дюкяните до реката. Оттам доставките ще бъдат изпълнени от други ръце.

Мара затвори очи, сякаш страдаше от главоболие.

— Можеш да използваш половината ми отряд, ако ти трябват. — Обърна се към Кевин. — Хайде да хапнем. Трябва скоро да се върнем в Съвета.

Люджан излезе да прегледа хората си. Аракаси продължаваше да пише.

— Никога ли не си изпускаш нервите? — попита го Кевин. — Никога ли не ти се иска да хвърлиш нещо?

Старшият шпионин вдигна глава и каза с ледена безучастност.

— Нож. В черното сърце на Тасайо.

Беше невъоръжен, ранен, с опърпани дрехи и пишеше писма в един претъпкан апартамент. Но в този момент, през ледените тръпки, които го побиха, Кевин не можеше да каже кой е по-опасен: Тасайо от Минванаби или мъжът, който служеше като Главен шпионин на Мара.