Слуга на Империята

И се премести до Мара, като загледа навъсено Илиандо. Първият прозорец поддаде. В мига преди убийците да нахлуят, едрият стар владетел отстъпи.

Двамата лордове извадиха мечовете си и се изправиха пред Мара. Кевин застана на стъпка по-напред.

Битката във външната стая се усили. Нямаше как да се разбере колко нападатели са нахлули през разбитата предна врата. Трясъкът и зловещите удари на метални мечове в насмолена кожа бяха бързи и яростни, смесени с ужасни викове. Защитниците от вътрешната стая се стекоха в две посоки, някои за да задържат фронталния натиск, а други — да отблъснат убийците, мъчещи се да нахлуят през разбития прозорец. Ударите по втория прозорец изведнъж секнаха.

Кевин извърна: глава. През трясъка и врявата на близкия бой чу леко стържене през стената зад себе си.

— Богове! Влезли са в спалнята!

Поколеба се за миг, след това се втурна към вратата към коридора. Притисна гръб до стената до вратата на спалнята и зачака, стиснал кухненския нож.

От вратата изскочи мъж с черна броня. Кевин натресе коляно в слабините му, след което заби ножа в шията му, точно над бронята. Гореща кръв потече по дланите му. Той блъсна издъхващия нападател в другия, който излизаше след него, и двамата паднаха с трясък.

Имаше още след тях, идваха на вълна.

— Люджан! — извика Кевин. — Тук отзад!

Мидкемиецът, който разбираше, че помощта може изобщо да не дойде, се присви, вдигнал ножа да посрещне мъжа с черна броня, скочил над двамата си приятели. Мечът му беше твърде дълъг, за да може да се забие покрай него с късо оръжие, и замахнал твърде силно, за да се парира. Кевин отстъпи. Черният воин нападна.

Кевин отскочи и едва не падна по гръб. Мечът закачи плата над корема му. Изгубил равновесие и сигурен, че следващият удар ще го убие, мидкемиецът замахна към китката над предпазителя на меча, но ножът отскочи от твърдия предпазител. Кевин изруга и се напрегна да понесе убийствения удар. В този момент лордът на Ксакатекас се хвърли от ъгъла и заби меча си в гърба на мъжа. Черният воин се вцепени, олюля се и рухна.

Нов убиец в черно връхлетя от коридора.

— Милорд! Пази се! — извика Кевин.

Хопара се завъртя рязко и едва успя да вдигне меча си. Оръжието на врага не го посече, а само изстърга ръб в ръб в упорит сблъсък на сила. Металът се вряза в ръба на гръдната броня на лорда и издълба дълбок жлеб. Лицето на Хопара се изкриви от болка. Той изви китката си, замахна и отвърна с кънтящ удар по слепоочието на нападателя. Убиецът тонг залитна замаян назад. От коридора нахлуваха още облечени в черно врагове. Господарят на Бонтура също се хвърли в боя. А Мара остана сама и беззащитна в ъгъла. Кевин се сниши под замахващите мечове и се блъсна в нечий брониран в черно лакът. Ръката му с ножа беше хлъзгава от кръв. Дръжката му се изплъзна, докато забиваше. Врагът падна с гърч между него и господарката му.