Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Сатанински строфи
Сатанински строфи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сатанински строфи

Электронная книга - «Сатанински строфи». Краткое содержание книги:

Романът на британския писател от индийски произход Салман Рушди „Сатанински строфи“, издаден през 1988 г., е написан в стилистиката на магическия реализъм. Названието произлиза от апокрифна част на Корана, описана от Ибн Ицхак в първата биография на Пророка Мохамед. Автентичността на този фрагмент се оспорва от историците на исляма.
Основната тема на романа — това са емигрантите и емиграцията, невъзможността за асимилация и интеграция в новата култура, неизбежността на възвръщането към корените.
Повествованието в романа се разгръща в две паралелни сюжетни линии: в съвременен Лондон и в древна Арабия във времената на Пророка Мохамед. Съвременната линия започва с терористичен атентат в самолет, от който изпадат и се подлагат на фантастична метаморфоза двама индийци мюсюлмани — Джебраил Фаришта (Gibreel Farishta) и Саладин Чамча (Saladin Chamcha).
Актьорът Чамча, индийски емигрант, работи в Британия при озвучаване на филми, женен е за англичанка, няма деца. След като чудодейно се спасява при терористичния акт, той постепенно се превъплъщава в сатир, а после в дявол. Заради това преображение бива преследвана от полицията, той се крие в лондонски хотел, но също така провокира в средите на младите лондончани мода на диаболизъм. Накрая отново се превръща в човек.
Плейбоят Фаришта, който в Индия е знаменит актьор от Боливуд със специализация в роли на индуистки богове, преследван от призрака на извършилия самоубийство негова любовница, става въплъщение на архангел Гавриил (в ислямската традиция — Джебраил). В Лондон той изживява бурен роман с алпинистката Алисия, в качеството си на архангел той извършва пътувания във времето и пространството. По време на своите пътешествия до Мека (наричана в романа Джахилия) той среща пророка Мохамед (наричан Посланик и Махунд) в момента на самото начало на развитие на исляма. Вероятно именно тази част на романа е предизвикала гнева на иранския лидер аятоллах Хомейни: в един от епизодите Махунд под натиска на лидерите на Джахилия се съгласява да признае,че няколко езически богини притежават особен статут в в очите на Аллах; а в друг епизод бившият последовател на Махунд, поетът Баал, се крие в бордей, в който проститутките се представят пред него с имената на жените на Посланика. Макар че м друг сюжетен момент Джебраил се среща с религиозен лидер фанатик, живеещ в изгнание, в когото лесно може да се узнае самият Хомейни като прототип.
Романът завършва с това, че Фаришта, чиито пътешествия могат да се разглеждат и като епизоди на изостряща се шизофрения, в пристъп на ревност убива Алисия. Чамча след сдобряването с баща си се връща да живее в Индия.
1 ... 196 197 198 199 200 201 202 203 204 ... 248
Перейти на страницу:

В последната дневна светлина пътят заобикаляше едно разклонение от безлесни, покрити с пирен хълмове. Много отдавна в друга страна, в друг сумрак, Чамча беше заобикалял друго подобно разклонение и се беше изправил пред гледката на останките на Персеполис. Обаче сега отиваше към останките от една човешка развалина; не да се възхищава и може би дори (защото решението да се върши зло никога не е окончателно взето до самия момент на постъпката; винаги има последна възможност да се откажеш) не, за да разруши. Да издълбае името си в плътта на Джебраил: Саладин беше тук.

— Защо оставаш с него? — попита той Али и за негова изненада тя се изчерви. — Защо не си спестиш страданието?

— Аз всъщност изобщо не те познавам — започна тя, след това направи пауза и взе решение. — Не се гордея с отговора, но е истината — каза тя. — Сексът. Заедно сме невероятни, съвършени, нищо такова не съм знаела досега. Любовници мечта. Той сякаш: познава… Познава мен. — Тя замлъкна; нощта скриваше лицето й. Горчивината на Чамча наново се надигна. Всички около него бяха любовници мечта; той безсънен, можеше само да гледа. Стисна ядно зъби и по погрешка малко от езика си.

Джебраил и Али се бяха сврели в Дъриздир, село толкова малко, че нямаше пъб, и живееха в една одържавена Свободна църква286 — покръстена — мнимият религиозен термин прозвуча странно на Чамча — от един архитект, приятел на Али, който беше натрупал богатство от метаморфозата на святото в мирско. Мястото изненада Саладин със своята мрачност, въпреки всичките си бели стени, приглушени осветителни тела и мъхнати вълнени мокети. В градината имаше надгробни паметници. Като убежище за човек, страдащ от параноични халюцинации, че е главният архангел на Бог, помисли Чамча, то нямаше да бъде на първо място в неговия избор. Църквата беше разположена малко настрани от около дузината останали каменни и покрити с керемиди къщи, които образуваха общината: усамотена дори сред тази самота. Джебраил стоеше на вратата, сянка на фона на осветения коридор, когато колата спря.

— Ти пристигна — извика той. — Яр, много добре. Добре дошъл в проклетия затвор.

Лекарствата правеха Джебраил непохватен. Докато тримата седяха около кухненската маса от смолист бор под подвижната дребно буржоазна лампа, включена на „слабо“, той два пъти обърна кафето си (очевидно не къркаше; Али, наливайки две щедри дози скоч, правеше компания на Чамча) и ругаейки, се запрепъва към кухнята за хартиени кърпи, за да избърше бъркотията.

— Когато ми писне да съм така, аз просто изключвам, без да й казвам — призна той. — И тогава започват да се случват лайняните неща. Кълна ти се, Спуно, не мога да понеса шибаната идея, че това никога няма да спре, че единственият избор са лекарствата или бръмбарите в главата. Просто не мога да го понеса. Кълна ти се, яр, ако си мислех, че е така. тогава, бас287, не знам. Аз не знам.

— Затвори си устата — меко каза Али. Но той изкрещя:

— Спуно, аз дори я ударих, знаеш ли това? По дяволите! Един ден си помислих, че е някакъв вид ракша демон288 и просто я погнах. Знаеш ли колко голяма е силата на лудостта?

— За мое щастие посещавах тези — хлъц, ъъъ — курсове по самозащита. — Али се ухили. — Той преувеличава, за да не се изложи. Всъщност той беше този, който си тресна главата в пода.

— Точно тука — овенски потвърди Джебраил. Кухненският под беше направен от големи плочи.

вернуться

286

Различни църкви и верски общности, развили се след XVI в. от различните реформаторски движения.

вернуться

287

Достатъчно, край.

вернуться

288

Ракаша демоните са подвластни на Равана и могат да приемат всякакви форми.

1 ... 196 197 198 199 200 201 202 203 204 ... 248
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)