Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
— Не се тревожете — успокоих го аз. — Не ми позволяват и пръста си да мръдна.
Не го лъжех. Фермин Ромеро де Торес се бе наложил като абсолютен диктатор и отговорно лице на церемонията, гощавката и всички съпътстващи мероприятия. Когато енорийският свещеник узнал, че булката ще отиде бременна пред олтара, категорично отказал да извърши обреда и заплашил, че ще призове духовете на Светата инквизиция, за да осуетят събитието. Фермин побеснял и го измъкнал насила от църквата, като викал на всеослушание, че този човек е недостоен за расото си и за енорията; освен това се заклел, че ако свещеникът дръзне само да повдигне вежда, той лично щял да предизвика такъв скандал в епархията, че в най-добрия случай щели да заточат отеца на Гибралтарската скала да евангелизира маймуните. Неколцина минувачи аплодирали сцената, а продавачът на цветя на площада подарил на Фермин един бял карамфил, който се мъдреше на ревера му, докато листенцата му не добиха същия цвят като яката на ризата му. При тази неудобна ситуация и липса на свещеник Фермин се видял принуден да отиде в училище „Сан Габриел“ и да вербува отец Фернандо Рамос, който в живота си не бе извършвал венчална церемония и чиято специалност бяха латинският, тригонометрията и гимнастиката — в този порядък.
— Ваше Високопреосвещенство, младоженецът е много слаб и не мога да му поднасям други огорчения. Той вижда у вас едно превъплъщение на великите отци на Майката Църква, там, във висините, редом със свети Тома, свети Августин и Девата от Фатима. Може и да не му личи, но момчето е много набожно, досущ като мен. Същински мистик! Ако му кажа, че не сте се съгласили, нищо чудно да се наложи да извършим погребение вместо сватба.
— Добре, щом поставяте така въпроса.
Както ми разказаха впоследствие — защото аз самият не си спомням, пък и сватбите винаги се отпечатват по-добре в паметта на другите, — преди венчавката Бернарда и дон Густаво Барсело (следвайки подробните инструкции на Фермин) напоили добре клетия свещеник с мускатово вино, за да го избавят от сценичната му треска. Когато дойде време да изпълни задълженията си, отец Фернандо с лице, озарено от блажена усмивка и много приятна руменина, реши — нарушавайки своеволно протокола — да замести прочита на не знам кое Писмо до коринтяните с любовен сонет, творба на някой си Пабло Неруда. Неколцина от гостите на господин Агилар идентифицираха въпросния поет като заклет комунист и болшевик, докато други потърсиха в требника тези стихове с рядка езическа красота, чудейки се дали не са станали свидетели на първите ефекти на задаващия се вселенски събор.
В нощта преди сватбата Фермин, архитект на събитието и церемониалмайстор, заяви, че ми е организирал ергенска вечер, на която сме били поканени само аз и той.
— Не зная, Фермин. На мен тия работи…
— Имайте ми доверие.
И тъй, в нощта на престъплението последвах хрисимо Фермин до един мръсен бордей на улица „Ескудилерс“, където човешките зловония съжителстваха с най-мощната миризма на пържено по целия средиземноморски бряг. Персонал от леконравни дами, навъртели вече доста километраж, ни посрещнаха с усмивки, които биха зарадвали само студенти по стоматология.
— Идваме за Росиито — заяви Фермин на един сводник, чиито бакенбарди удивително приличаха на нос Финистере87.
— Фермин — замънках ужасено аз. — За Бога…
— Имайте вяра.
Росиито се появи в пълния си блясък — който по мои изчисления възлизаше на около деветдесет килограма, без да броим боата от пера около врата и тясната червена рокля от вискоза — и ме огледа от глава до пети.
— Здрасти, сърчице мое. Да си кажа правичката, мислех, че си по-стар.
— О не, клиентът не е този — изясни Фермин.
Тогава разбрах естеството на ситуацията и страховете ми се изпариха. Фермин никога не забравяше обещание, особено ако бе дадено от мен. Тримата тръгнахме да потърсим такси, което да ни откара до приюта „Санта Лусия“. По време на пътуването Фермин, които от уважение към здравословното ми състояние и статуса ми на годеник ми бе отстъпил предната седалка, седеше отзад с Росиито и оценяваше атрибутите й с видима наслада.
— Каква жена си ти, Росиито — за чудо и приказ! Тоя твой задник е просто Откровението на Ботичели.
87
Нос Финистере — скалист полуостров в западната част на Галиция, който представлява най-крайната западна точка на Испания; името му произлиза от лат. Finisterrae, букв. „краят на земята“. — Бел.прев.