Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
Ужасът на тази сцена се разгърна пред очите ми едва за няколко секунди. Бях се вцепенил, неспособен да действам и даже да мисля. Каракс се обърна и впи поглед в мен. Загледан в него, успях да възстановя изгубените черти на лицето му, които си бях представял толкова пъти от снимките и старите истории.
— Отведи Беатрис оттук, Даниел. Тя знае какво трябва да направите. Не се отделяй от нея. Не допускай някой или нещо да ти я отнеме. Пази я. Пази я повече от живота си.
Исках да кимна, но очите ми се плъзнаха към Фумеро, който се мъчеше да се освободи от ножа, пронизал китката му. Изтръгна го с рязко дръпване и рухна на колене, хванал ранената си ръка, от която шуртеше кръв.
— Тръгвай — тихо рече Каракс.
От пода Фумеро ни гледаше, заслепен от омраза, стиснал окървавения нож в лявата си ръка. Каракс се обърна към него. Чух забързани стъпки, които се приближаваха към нас, и осъзнах, че Паласиос, предизвестен от изстрелите, се притича на помощ на шефа си. Преди Каракс да успее да отнеме ножа на Фумеро, Паласиос нахълта в библиотеката, вдигнал нависоко оръжието си.
— Назад — предупреди той.
Лейтенантът хвърли бърз поглед към Фумеро, който тъкмо се надигаше с мъка, после изгледа мен и накрая Каракс. Прочетох в очите му ужас и съмнение.
— Назад, казах!
Каракс застина на място, сетне се отдръпна. Паласиос студено се взираше в нас, мъчейки се да реши как да постъпи. Погледът му се спря върху мен.
— Ей, ти, махай се оттук. Това няма нищо общо с теб. Тръгвай.
Поколебах се за миг. Каракс кимна.
— Никой да не мърда — отсече Фумеро. — Паласиос, дайте ми револвера си.
Лейтенантът запази мълчание.
— Паласиос — повтори Фумеро, протягайки обляната си в кръв ръка към оръжието.
— Не — смотолеви Паласиос, стиснал зъби.
Безумните очи на Фумеро се изпълниха с презрение и ярост. Той грабна оръжието на Паласиос и рязко го блъсна с ръка. Размених поглед с лейтенанта и разбрах какво ще последва. Фумеро бавно вдигна оръжието. Ръката му трепереше и револверът блестеше от кръвта. Каракс заотстъпва назад, крачка по крачка, търсейки сенките, но нямаше къде да избяга. Дулото на револвера го следваше. Почувствах как мускулите на тялото ми пламнаха от гняв. Мъртвешката гримаса на Фумеро, който облизваше устни от лудост и злоба, ме пробуди като плесница. Паласиос ме гледаше и мълчаливо клатеше глава. Не му обърнах внимание. Каракс вече се бе предал и стоеше неподвижно в средата на стаята в очакване на изстрела.
Фумеро така и не ме видя. За него съществуваха само Каракс и онази окървавена ръка, стиснала здраво револвера. Хвърлих се към него. Усетих как краката ми се отделиха от пода, но не успяха да го докоснат отново. Светът сякаш замръзна по средата на скока ми. Грохотът от изстрела достигна до мен някак отдалеч, като ехо от буря, която вече отминава. Нямаше болка. Куршумът прониза ребрата ми. Първата експлозия беше ослепителна, сякаш метален лост ме бе ударил с неописуема сила и запратил на няколко метра във въздуха, преди да ме повали на земята. Не почувствах падането, макар да ми се стори, че стените се сближиха, а таванът с голяма скорост се спусна към мен, сякаш искаше да ме сплеска.
Една ръка подпря тила ми и видях лицето на Жулиан Каракс да се свежда над мен. В моето видение Каракс изглеждаше точно както си го бях представял, сякаш пламъците изобщо не бяха заличили чертите му. Забелязах ужаса в очите му, без нищо да разбирам. Видях как сложи ръка на гърдите ми и се зачудих каква ли е тази димяща течност, потекла между пръстите му. Именно тогава почувствах ужасен огън, жарко дихание, което изгаряше вътрешностите ми. Идеше ми да изкрещя, но викът ми се удави в топла кръв. Познах лицето на Паласиос встрани от мен, смазан от угризения. Вдигнах поглед и тогава я видях. Беа бавно се приближаваше откъм вратата на библиотеката, с пропито от ужас лице, като притискаше треперещите си ръце към устата си и мълчаливо клатеше глава. Исках да я предупредя, но един хапещ студ пробяга по ръцете и нозете ми, пронизвайки тялото ми с безброй остриета.