Сянката на вятъра
- Автор: Сафон Карлос Руис
- Серия: El cementerio de los libros olvidados #1
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сянката на вятъра». Краткое содержание книги:
Големият овален салон тънеше в оскъдна, мъглява светлина, изпъстрена от миниатюрните сенки, които хвърляше лепкавият сняг, падащ тежко зад прозорците. Плъзнах поглед по голите стени, търсейки Фумеро — нищо чудно да се спотайваше точно до входа. Някакъв предмет стърчеше, от стената едва на два метра вдясно от мен. За миг ми се стори, че той се раздвижи, но това бе само отражението на лунната светлина по острието. Видях забит нож, вероятно двуостра кама, приковала към стената правоъгълно парче картон или хартия. Приближих се и познах изображението. Това бе копие от полуобгорената снимка, което някой непознат ми бе оставил преди време на тезгяха в книжарницата. На снимката Жулиан и Пенелопе, все още юноши, се усмихваха щастливо на живота, който им се бе изплъзнал, без да разберат. Острието на камата бе пронизало гърдите на Жулиан. Тогава разбрах, че човекът, оставил ми фотографията като покана, не е бил Лаин Кубер или Жулиан Каракс, а Фумеро. Тази снимка бе отровна примамка. Вдигнах ръка, за да я освободя от ножа, но леденият допир от револвера на Фумеро, опрян в тила ми, ме спря.
— Един образ струва повече от хиляда думи, Даниел. Ако баща ти не беше скапан книжар, досега щеше да те е научил на това.
Обърнах се бавно и се озовах срещу дулото на оръжието. Издаваше прясна миризма на барут. Мъртвешкото лице на Фумеро се хилеше, изкривено в ужасна гримаса.
— Къде е Каракс?
— Далече оттук. Знаеше, че ще дойдете за него, и се махна.
Фумеро ме гледаше, без да мигне.
— Ще ти пръсна главата, момче.
— Това няма да ви помогне много. Каракс не е тук.
— Отвори си устата — нареди Фумеро.
— Защо?
— Отвори си устата, че да не ти я отворя аз с един куршум.
Разтворих устни и Фумеро тикна револвера между тях. Усетих как в гърлото ми се надига гадене. Палецът на Фумеро се изопна върху петлето.
— А сега, нещастник такъв, помисли дали имаш някаква причина да продължиш да живееш. Е, какво ще кажеш?
Кимнах бавно.
— Тогава ми кажи къде е Каракс.
Опитах се да измънкам нещо. Фумеро полека извади револвера.
— Къде е?
— Долу. В криптата.
— Ти ще водиш. Искам да присъстваш, докато разказвам на онова копеле как стенеше Нурия Монфорт, когато й забих ножа в…
Силуетът се появи от нищото. Поглеждайки над рамото на Фумеро, сякаш видях как мракът се движеше като завеса от мъгла, а една фигура без лице, с пламтящи очи, се плъзгаше към нас съвършено безшумно, като че ли едва стъпваше по пода. Фумеро видя отражението в плувналите ми в сълзи очи и лицето му бавно се изкриви.
Когато се обърна и стреля в мантията от мрак, която го обгръщаше, две безформени кожени лапи го сграбчиха за гърлото. Това бяха ръцете на Жулиан Каракс, израсли от пламъците. Той ме блъсна встрани и притисна Фумеро към стената. Инспекторът стисна револвера и се опита да го пъхне под брадичката на Каракс. Преди да успее да дръпне спусъка, Каракс сграбчи китката му и силно я заудря в стената, но Фумеро не пускаше оръжието. Втори изстрел отекна в мрака и проби дупка в облицованата с дърво стена. Сълзи от запален барут и пламнали тресчици поръсиха лицето на инспектора. Стаята се изпълни със смрад на опърлена плът.
С едно рязко дръпване Фумеро се опита да се освободи от силата, която бе приковала към стената врата му и ръката, стиснала револвера, но Каракс не разхлаби хватката си. Фумеро нададе гневен рев и изви глава, за да захапе юмрука на противника си. Бе обзет от животинска ярост. Чух как зъбите на инспектора изщракаха, когато раздраха мъртвата кожа, и видях как по устните му потече кръв. Тогава Каракс, пренебрегвайки болката, или може би неспособен да я усети, сграбчи забитата в стената кама. Изтръгна я оттам и под ужасения поглед на Фумеро прикова дясната китка на инспектора към стената с един жесток удар, който вкара острието почти до дръжката в дървената облицовка. От болката Фумеро нададе страшен вик, а ръката му рязко се разтвори и револверът падна в нозете му. С един ритник Каракс го запрати в сенките.