Преродена любов

— Какво има? — попита Куин и се намести на бар стола до нейния.

— Не знам — трябваше да изпитва облекчение, че кралят и Фюри се отнесоха така снизходително към нейното прегрешение. Ала вместо това се чувстваше по-тревожна от всякога. — Не ми се струва редно да. Искам да помогна. Искам да компенсирам грешката си. Аз.

От мястото си до микровълновата фурна Джон започна да изписва нещо, но каквото и да беше, Куин поклати глава и отказа да преведе.

— Какво казва той? — настоя Лейла. Когато не получи отговор, положи длан върху ръката му. — Какво казва той, Куин?

— Нищо. Джон не казва абсолютно нищо.

Джон не остана доволен от начина, по който беше отрязан, но не започна да спори, а само приготви втора чиния, без съмнение за Хекс. След като се извини и отиде да занесе храната на своята шелан, тишината в кухнята беше нарушавана единствено от потракването на приборите на Куин върху чинията му.

Не мина много, преди да й се прииска да изскочи от собствената си кожа и да се разкрещи, и тя отново закрачи наоколо.

— Наистина трябва да си починеш — промърмори Куин.

— Не мога да си намеря място.

— Пробвай да хапнеш нещо.

— Най-скъпа Скрайб Върджин, не. Стомахът ми не може да понесе нищо. И тук е толкова горещо.

Куин се намръщи.

— Не, не е.

Лейла само продължи да крачи все по-бързо и по-бързо и предположи, че просто се мъчи да се отърве от образа на Кор. Как поглежда към нея. Как поема от кръвта й. Огромното тяло на Кор. Масивното му тяло на боец, което лежи пред нея, и той очевидно е възбуден заради вкуса на кръвта й.

— За какво мислиш, по дяволите? — попита мрачно Куин.

Тя се закова на място.

— За нищо. Абсолютно нищо.

Куин се размърда на стола си и после изведнъж бутна настрана наполовина пълната си чиния.

— По-добре да те оставя сам — отбеляза тя.

— Не, всичко е наред. Явно и аз съм малко раздразнителен.

Той стана от мястото си, а очите й се плъзнаха надолу по тялото му и се разшириха. Той беше... възбуден. Също като нея.

Очевидно последици от периода на нужда на Есен.

Топлата вълна я заля с такава сила, че тя едва успя да се вкопчи в покрития с гранит кухненски плот, за да се задържи права, и не можа да отговори на Куин, когато го чу да крещи името й някъде отдалече.

Потребността превзе тялото й, стисна утробата й в юмрук и я накара да се превие надве от мощта й.

— О... Най-скъпа Скрайб Върджин... — между краката й женствеността й се разтвори, но това нямаше нищо общо с Кор или Куин, или друга външна сила. Възбудата дойде отвътре. Периодът й на нужда.

Не са били достатъчни. Посещенията й в Светилището не са били достатъчни, за да я предпазят от влиянието на Есен.

Следващият пристъп заплаши да я повали на колене, но Куин се озова до нея и я улови, преди да се е строполила на твърдите плочки. Докато я държеше, тя осъзна, че не й оставаше още дълго да разсъждава разумно. И решението, което изникна в ума й, беше съвършено нередно, но тя бе напълно уверена в него.