Преродена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #10
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 978-619-157-062-1
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Преродена любов». Краткое содержание книги:
Тормент е сломена сянка на воина, който някога е бил, след смъртта на своята обична Уелси. Върнат в Братството от себичен паднал ангел, той се бие с враговете си с безмилостно ожесточение. Когато насън вижда любимата си, затворена в студена и самотна пустош между двата свята, Тор се обръща към ангела Ласитър с молба да спаси починалата му любима. Но единственият начин това да се случи с Тор да забрави за нея и да обикне друга.
Докато войната с лесърите бушува и един нов вампирски клан се домогва до трона на Слепия крал, Тор се лута между незаличимото минало и изпълненото с надежда бъдеще. Но може ли неговото сърце да превъзмогне всичко това и да донесе спасение за всички?
Ноуан, аристократка, родена в охолство, има тежка съдба. Отритната от семейството си преди много години, без близки и приятели, тя вече е никоя. Но за Тормент тя е единственият шанс за спасение...
— Ти чувстваш нещо към мен — заяви Есен и вирна брадичка. — Знам, че не е обич, но чувстваш...
— Чувствам съжаление. Това е, което чувствам. Защото ти си просто една жертва. Не си нищо повече от жертва, която обича да страда. Дори да можех да се влюбя, у теб няма нищо, което истински да ме привлече. Ти си просто призрак, който всъщност не е тук. дори в по-голяма степен и от мен. И в нашия случай две злини не правят едно добро.
След тези думи той се обърна и си тръгна, като я остави замаяна от болката и загубата, остави я да си блъска главата с изкривената му представа за миналото, настоящето и бъдещето й.
Вратата се затвори зад него, без да издаде и звук.
61.
Когато Тор се озова навън, в коридора, беше като побъркан, на ръба на жесток срив. Мили боже, трябваше да се махне от тук, да се отдалечи от нея. И само като си помислеше, че нарече нея невменяема.
В момента той беше ненормалният. Вдигна поглед и видя Ласитър пред себе си.
— Не сега.
Ангелът замахна и го фрасна с такава сила, че му се привидяха не само звезди, ами цяла галактика.
Блъсна се в бетонената стена зад гърба си, а ангелът го сграбчи за предницата на ризата и го запрати обратно назад, от което зъбите му се разтракаха. Когато зрението му най-накрая се проясни, лицето с пиърсинги пред него приличаше на маска на демон, чертите му бяха изкривени от неимоверно силен гняв.
— Ти си пълен загубеняк — кресна Ласитър. — Истински долен загубеняк.
Тор се наведе настрани и изплю малко кръв.
— Мори или Елън от телевизията те научиха да определяш характерите на околните?
В лицето му беше тикнат дълъг пръст.
— Чуй ме много внимателно, защото ще го кажа само веднъж.
— Не предпочиташ ли да ме удариш отново? Знам, че това повече ще го разбера.
Ласитър отново го запрати към стената.
— Млъквай. И ме чуй. Ти печелиш.
— Моля?
— Получи, каквото желаеше. Уелси е осъдена за вечността.
— Какви ги приказваш.
Третият удар го накара да млъкне.
— Свърши се. Готово — Ласитър посочи към затворената врата на стаята на Есен. — Провали шанса си, като се отнесе така жестоко към нея.
Тор изгуби контрол над себе си, емоциите му експлодираха.
— Нямаш представа за какво говориш. Нищо не ти е ясно. Не знаеш нищо нито за мен, нито за нея, нито в какво се състои работата ти. Какво постигна тук в рамките на последната година? Нищо! Седеше на задника си и гледаше токшоута, докато моята Уелси бавно чезнеше. Не струваш нищо.
— Така ли? Добре, а ти си толкова гениален — Ласитър го пусна и отстъпи назад. — Отказвам се.
— Не можеш да се откажеш.
Ласитър му показа среден пръст.
— Току-що го направих.
Ангелът се обърна и пое по коридора.
— Отказваш се! Това е прекрасно. Просто прекрасно! Само доказва колко си верен на същността си, себичен кучи син.
Всичко, което получи, беше нов среден пръст, показан през рамо.
Тор изруга и понечи да го последва, но после се спря. Завъртя се и замахна, блъсна бетона с такава сила, че почувства как се чупят кокалчетата му. А пулсиращата болка в дланта му дори не се доближаваше до агонията в гръдния му кош.
Беше напълно съсипан, външно и вътрешно.
Тръгна обратно на посоката, в която изчезна ангелът, и се озова пред тежката стоманена врата, извеждаща на паркинга. Без да има представа какво прави или къде отива, той я отвори със замах и излезе на студа навън, зави надясно и пое към рампата, като отмина празните, разграфени с жълта боя паркоместа.
Приближи се до стената най-отзад, седна на студения твърд асфалт и облегна гръб на влажния бетон.
Дишаше учестено и имаше чувството, че се намира в тропиците — вероятно остатъчни симптоми от потребността на тялото му. Въпреки че изпадна в несвяст заради медикаментите, беше се изложил на твърде продължителен контакт с нея и тестисите го боляха, все едно се намираха в менгеме, членът му продължаваше да е твърд, а ставите му бяха сковани въпреки действието на морфина.
Стиснал зъби, седеше сам и се взираше напред в мрака. Това беше единственото безопасно място за него в този момент.
И вероятно това щеше да остане така за известно време.
Когато Лейла чу крясъците, подаде глава от физкултурния салон, за да види кой вика, и мигом се прибра обратно вътре. Тор и Ласитър имаха кавга, а това не беше нещо, в което желаеше да се намесва.