Преродена любов

Не...

По дяволите, не. Да гореше в ада, не.

— Куин — изстена тя. — Ти си единствената ми надежда, както и аз твоята.

Ами всъщност това не беше истина. Или поне първата част. Всеки друг вампир в къщата — или на планетата — можеше да се погрижи за това. И разбира се, веднага след това ще трябва да отговарят пред Примейла.

Това определено не беше разговор, за който се кандидатираше доброволно.

Само че. Ами тя беше права по отношение на втората част. В своя делириум, в отчаянието си тя произнесе на глас нещо, което той си мислеше от месеци. Също като нея той нямаше нищо, което да е истински негово, не виждаше перспектива за истинска любов, нямаше кой знае каква друга причина да посреща залеза освен войната. Що за живот беше това?

Страхотно — каза си — върви и си вземи куче. Да легнеш с Избраницата не е никакъв изход.

— Куин. Моля те.

— Чуй ме, нека те отведа при доктор Джейн. Тя веднага ще се погрижи за теб.

Лейла поклати глава невъздържано.

— Не. Имам нужда от теб.

Най-неочаквано му хрумна, че децата бяха бъдеще, което ти принадлежи изцяло. Ако си добър баща или майка, те никога не те напускат изцяло. И никой не би могъл да ти ги отнеме, ако ги пазиш.

Дявол да го вземе, ако Лейла заченеше, дори Примейлът не би могъл да стори такова нещо, защото Куин щеше да бъде. бащата. Който според вампирските правила притежаваше пълната власт и над него беше единствено кралят, а Рот не би докоснал нещо толкова съкровено.

От друга страна, ако не забременееше, вероятно щяха да му дадат да се разбере, задето бе омърсил една свещена Избраница.

Я почакай. Наистина ли изобщо обмисляше такова нещо?

— Куин.

Би могъл да обича едно бебе, помисли си. Да го обича с цялата си душа. Да го обича така, както не е обичал никого друг, дори и Блей.

О, Исусе.

— Лейла — произнесе рязко и я пусна да стъпи на земята. — Лейла, погледни ме. Погледни ме.

Той я разтресе и тя като че се стегна малко, съсредоточи поглед върху лицето му, а ноктите й се забиха в ръцете му.

— Да.

— Сигурна ли си? Напълно ли си убедена? Наистина трябва да си сигурна.

За много кратък миг едно съвършено ясно, почти мъдро изражение се появи върху измъчените й красиви черти.

— Да, сигурна съм. Нека сторим каквото е нужно. За бъдещето.

Той внимателно огледа лицето й, за да се увери. Фюри щеше да побеснее, но от друга страна, дори Избраниците имаха право на избор, а тя избираше него точно тук и точно в този миг. След като всичко, което видя, беше твърда решителност, той кимна веднъж и отново я взе на ръце, за да се махнат от кухнята.

Когато достигна основата на главното стълбище, единствената мисъл в главата му беше, че в рамките на следващите няколко часа щяха да създадат живот и Лейла, както и бебето щяха да оцелеят през всичко: бременността, раждането и през онези няколко критични часа след това. Той и Лейла щяха да дарят на света дъщеря.

Русокосо момиченце, чиито очи щяха да имат формата на неговите и в началото цвета на тези на Избраницата... а после да се променят и да станат синьо и зелено като неговите.