Преродена любов

— Шшт, всичко е наред — промълви лечителката и приседна на ръба на леглото. — Добре си. Всичко свърши.

Тя нежно отметна влажната коса от лицето й. По-скоро тонът на доктор Джейн, отколкото изричаните от нея думи, й помогна.

А после до устата й беше приближена сламка, стърчаща от метална кутийка. Една глътка от студената сладка напитка накара Есен да изпадне в пълен екстаз.

— О... Скрайб Върджин... Какво е това?

— Джинджифилова лимонада. И няма нужда да благодариш. Хей, не пий прекалено бързо.

След като изгълта цялото съдържание на кутийката, Есен се отпусна назад, а на ръката й беше поставен маншет, който бе напомпан с въздух, а после изпуснат. След това на няколко места по гърдите й беше притиснат студен диск. След което очите й бяха прегледани с насочена към тях светлина.

— Може ли да получа още малко джинджифилова лимонада, моля? — попита.

— Желанията ти са заповед за мен.

Лечителката стори дори нещо по-добро. Върна се не само с още една студена кутийка със сламка, но и с пакет солени бисквити, които нямаха никакъв вкус и представляваха истинска благодат за стомаха й.

Дъвчеше бързо, когато осъзна, че лечителката е седнала на един стол и не казва абсолютно нищо.

Есен спря да се храни.

— Нямаш ли други пациенти?

— Само една, но тя беше добре още като пристигна.

— О! — Есен взе нова бисквита. — Как се казват тези?

— Кракери. От всички лекарства, които изписвам, понякога тези са най-доброто.

— Прекрасни са — Есен постави ронливото квадратче в устата си и го сдъвка. Продължиха да стоят смълчани и накрая тя промълви: — Искаш да знаеш защо отказах лекарствата.

— Не е моя работа. Но мисля, че трябва да поговориш с някого за това.

— Имаш предвид професионалист?

— Да.

— Няма нищо лошо да оставиш природата да стори нужното — Есен вдигна поглед. — Но аз те умолявах да не го викаш. Казах ти да не му се обаждаш.

— Нямах избор.

От очите й напираха сълзи, но тя ги спря.

— Не исках да ме вижда така. Уелси...

— Какво за нея?

Есен рязко обърна глава и изсипа малко от напитката върху ръката си. На прага огромната тъмна фигура на Тормент запълваше рамката на вратата.

Доктор Джейн се изправи.

— Ще отида да проверя как е Лейла. Жизнените ти показатели са добри, така че като се върна, ще ти донеса истинска храна.

И после останаха сами.

Той не се приближи до леглото, а остана до вратата и се облегна на стената. Със смръщените си вежди и ръце, скръстени пред гърдите, той изглеждаше едновременно резервиран и гневен.

— За какво беше всичко това? — произнесе остро.

Есен остави настрана бисквитите и кутийката с напитката, а после се зае старателно да сгъва и разгъва края на одеялото.

— Зададох ти въпрос.

Есен прочисти гърло.

— Казах на доктор Джейн да не те вика.

— Мислеше си, че ако страдаш, ще дойда и ще ти помогна, нали?

— Ни най-малко.

— Сигурна ли си? Какво си въобразяваше, че ще стори Джейн, като откажеш да вземеш лекарствата?