Преродена любов

След като капаците на прозорците се вдигнаха и нощта заличи всичката светлина в небето, Блей напусна билярдната зала с намерението да се отбие в библиотеката при Сакстън и после да се прибере в стаята си, за да се приготви за Първото хранене.

Но не стигна по-далече от ствола на мозаечното ябълково дърво във фоайето. Закова се на място и погледна надолу. Беше получил ерекция. Възбудата му беше колкото неочаквана, толкова и настоятелна.

Какво... Вдигна поглед и се запита коя от другите жени беше влязла в период на нужда. Имаше само едно обяснение.

— Може и да не искаш да научаваш отговора.

Отклони поглед и установи, че Сакстън стои на прага на библиотеката.

— Кой?

Но той знаеше. Наистина знаеше.

Сакстън направи жест с елегантната си ръка, посочвайки зад гърба си.

— Няма ли да дойдеш да пийнеш с мен в кабинета ми?

Сакстън също беше възбуден. Идеално скроеният му панталон с десен рибена кост беше издут на мястото на ципа. Но изражението на лицето му не съответстваше на ерекцията. Беше мрачен.

— Ела — повтори и отново махна с ръка. — Моля те.

Блей вкара краката си в действие и те го отведоха насред безпорядъка, изпълващ библиотеката, откакто Сакстън се беше захванал със задачата си. Каквато и да беше тя.

Когато вече беше вътре, Блей чу двойните врати да се затварят и потърси в съзнанието си нещо, за което да заговори. Нищо. Нямаше. нищо за казване. Особено след като над главата му от горния етаж зазвуча глух тропот.

Дори кристалните елементи на полилея трепкаха, като че сексуалната енергия се беше предала по гредите на пода.

Лейла се намираше в периода си на нужда. Куин й предоставяше услугите си.

— Ето, изпий това.

Блей пое каквото му беше предложено и го изсипа в устата си, като че в него бе избухнал пожар, а съдържанието на чашата беше вода. Ефектът бе напълно противоположен. Брендито прогори пътя си надолу и се приземи като огнено кълбо в стомаха му.

— Още едно? — попита Сакстън.

Блей кимна, а тумбестата чаша изчезна и се върна много по-пълна. След като изгълта и второто, той произнесе:

— Изненадан съм.

Колко болеше. Мислеше, че всички връзки между него и Куин са прекъснати. Да бе. Трябваше да е по-наясно. Отказа обаче да завърши изречението на глас.

— ... че можеш да търпиш този хаос — добави вместо това.

Сакстън отиде до бара и сипа питие и за себе си.

— Боя се, че е наложителен.

Блей се приближи до бюрото, обгърна чашата бренди с длан, за да я стопли и се помъчи да звучи разумно.

— Изненадан съм, че не вършиш повечето работа на компютъра.

Сакстън дискретно покри онова, върху което се трудеше, с подвързан в кожа том.

— Докато си водя бележки на ръка, имам време да мисля.