Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Шай отпусна спирачките и плесна юздите.
- Този май го взех прекалено бързо! - извика в ухото му.
Границата между ужас и опиянение от щастие беше тънка и Темпъл
с изненада откри, че току-що я беше преминал. Удари с юмрук въздуха пред себе си и изкрещя колкото глас имаше:
- Майната ти, Коска-а-а!
- Олекна ли ти?
- Жив съм! Свободен съм! Богат съм! - Разбира се, че има Бог. И той е великодушен, съпричастен благ старец, който сега се усмихваше благосклонно и бдеше над него. „Рано или късно трябва да направиш нещо по въпроса, иначе няма да постигнеш нищо“, каза Коска. Темпъл се замисли дали Стареца беше имал предвид нещо като това. Малко вероятно. Той сграбчи Шай и почти я прегърна, крещейки в ухото й:
- Успяхме!
- Мислиш ли? - изръмжа тя и плесна с юздите.
- Не успяхме ли?
- Лесната част, да.
-Ъ?
- Те няма да оставят това да ни се размине просто така, не мислиш ли? - надвика шума тя, когато отново набраха скорост. - Не и златото! Не и обидата!
- Ще тръгнат след нас? - промърмори Темпъл.
- Това беше идеята!
Темпъл се надигна внимателно, погледна назад и отново му се прииска да не беше толкова пиян. Видя само летящите от задните колела сняг и кал и чезнещите в тъмнината дървета от двете страни на пътя.
- Нямат коне обаче, нали? - Гласът му се извиси обнадеждено.
- Суийт успя да ги забави, но ще дойдат! А това чудо не е от най-бързите!
Темпъл отново се надигна, погледна назад и този път му се прииска да беше по-пиян. Границата между ужас и опиянение от щастие беше тънка и той откри, че препуска стремително в обратна посока.
- Може би трябва да спрем! Да разпрегнем два от конете! Да зарежем парите! Повечето пари...
- Трябва да спечелим време на Лам и Савиан, забрави ли?
- О, да. Това. - Проблемът с героичната постъпка беше в частта със саможертвата. На него тази част така и не му се удаваше. Поредното лаш-кане на фургона изкара част от съдържанието на стомаха му, което напълни с парене устата му. Той опита да го преглътне, задави се, избълва част навън и сега паренето стигна чак до носа му. Вдигна поглед към небето, звездите бяха изчезнали и цветът му се беше сменил от черно към стоманеносиво - наближаваше зазоряване.
- Уоу! - Нов завой изникна изневиделица от мрака и Шай дръпна отново лоста на спирачките.
Фургонът се наклони на една страна и Темпъл чу товара отзад да се плъзга и да дрънчи по стената на фургона, като по този начин можеше да го претърколи надолу по склона.
Излязоха от завоя с тежко стоварване на двете вътрешни колела, зловещо пращене някъде отдолу и мощно лашкане, което остави крещящата Шай наполовина извън капрата, с вдигнат нагоре крак в опита си да запази равновесие. Темпъл се пресегна, сграбчи я през кръста, дръпна я обратно и рогът на препасания на гърба й лък за малко да му извади окото.
Видя я да държи нещо в ръка. Лоста за спирачките. Очевидно вече не беше част от фургона.
- Дотук с това!
- Какво правим сега?
Тя хвърли дървения лост през рамо и той изтрака някъде отзад.
- Не спираме?
Фургонът излетя от гората и се понесе през платото. Първите лъчи на зората осветяваха небето на изток. Слънцето тъкмо се подаваше над хълмовете и небето над него беше започнало да променя цвета си от мътно сиво към воднисто синьо. Лъчите му накараха разтеглените облаци да порозовеят, а замръзналият снежен килим върху плоската земя - да заис-кри.
Шай не щадеше юздите и ругатните по адрес на конете и на Темпъл му дожаля за тях, но после се сети колко по-ефективни в сравнение с окуражаванията се оказаха върху него обидите й. Животните приведоха още по-ниско глави и фургонът набра скорост. Покритият със сняг шубрак летеше покрай пътя, а вятърът блъскаше Темпъл в лицето, пълнеше устата и носа му.
В далечината отпред видя пръснати по платото коне. Даб Суийт и Плачеща скала най-вероятно бяха още по-напред, с основната част от стадото. Бяха загубили драконовото съкровище, с което да се оттеглят от занаята, но шдха да изкарат добри пари от стотина коня. По тези земи купувачите гледаха предимно цената на добитъка, а не произхода му.
- Следва ли ни някой? - извика Шай, без да откъсва очи от пътя.
Темпъл успя да откъсне ръка от капрата достатъчно задълго, за да се надигне и да погледне назад. Видя само назъбеното черно очертание на гората и непрекъснато разрастващото се равно пространство между него и фургона.