Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Впечатляващо - каза Бракио.
- Силата на гръмотевицата - промърмори Джубаир и погледна бронзовата тръба. Беше почти изцяло изскочила от стойката си и сега лежеше накриво отгоре, а от черната й паст излизаше тънка струйка дим. - Такава мощ трябва да принадлежи само нему.
Усети ръката на Коска на рамото си.
- Но ето че той я поверява в наши ръце, за да вършим работата му. Вземи няколко от хората си и намерете дъртите копелета.
- Искам Контъс жив! - кресна Лорсен.
- Ако е възможно - прошепна в ухото на Джубаир Коска. - Мъртъв върши същата работа.
Той кимна. Беше стигнал много отдавна до убеждението, че понякога Бог говореше през устата на Никомо Коска. Неочакван избор за пророк, биха казали някои - безскрупулен, разюздан бял пияница, чиито устни не са изричали и една молитва, - но още щом го видя за пръв път в битка и разбра, че не знае що е страх, Джубаир откри в него частица от божественото. Знаеше, че върви в Божията сянка, така както пророкът Калул, предпазван само от вярата си, беше преминал невредим през порой от стрели, за да убеди императорът на Гуркул да спази обещанието си и да се покае пред мощта на всемогъщия.
- Вие тримата - посочи той, - чакате сигнала ми, после влизате през вратата. Вие, след мен.
Един от посочените, северняк, поклати глава, облещил очи като теп-
сии:
- Това е... той - прошепна.
- Кой?
- Къ. къ. - мъжът зяпна стъписано, сви средния пръст на лявата си ръка и я вдигна пред лицето на Джубаир.
- Глупак - изсумтя той. - Стой тук тогава. - Тръгна покрай стената на форта, в сянката, в още по-непрогледна тъмнина, но за него това не беше от значение, защото носеше в себе си Божията светлина. Хората му се вторачиха запъхтени и изплашени в постройката. За тях светът беше объркано място, пълно с опасности. Съжаляваше ги. Светът е просто устроен. Единствената опасност е това да се опълчиш на Божия замисъл.
В снега отзад бяха пръснати парчета натрошено дърво, боклук и пепел. Освен тях на земята лежаха няколко пронизани със стрели мъже. Един седеше облегнал гръб на стената, стискаше щръкналата от устата си стрела и тихо хриптеше. Джубаир не им обърна внимание. Започна да се катери по стената. Надникна в опустошения таван - натрошени на парчета маса и стол, разкъсан, бълващ съдържанието си сламеник, нищо не помръдваше. Избута с опакото на ръката си няколко въгленчета от перваза на прозореца и се прехвърли от другата страна. Извади меча си и стоманата проблесна в тъмнината - неустрашима, праведна, богоугодна. Пристъпи напред, като не изпускаше от очи черния отвор на стълбището. Чу шум отдолу, равномерно потропване - туп, туп, туп.
Надникна през остатъка от предната страна на форта и видя хората си, скупчени до вратата отдолу. Изсъска им, един от тях ритна вратата и се втурна вътре. Посочи на двамата зад себе си стълбището. Усети нещо меко под ботуша си, докато се обръщаше. Ръка. Наведе се и отмести една паднала греда от покрива.
- Намерих Контъс - провикна се навън.
- Жив? - разнесе се напрегнатият до скъсване глас на Лорсен.
- Мъртъв.
- Проклятие!
Джубаир вдигна каквото беше останало от бунтовника и го преметна през остатъка от стената. Тялото му се строполи в навятия покрай форта сняг - потрошено, окървавено, с разкъсани от множеството рани татуировки. Божието наказание достига и могъщия, и нищожеството, еднакво безпомощни пред всемогъщия, така е било и така ще бъде. Сега оставаше само севернякът и колкото и страховит да беше, Бог вече бе готов с присъдата за него...
Нечий писък разцепи тишината. Отдолу се чу трясък, някой изрева. Последваха пъшкане и стържене на метал. Някой се изсмя силно и отново писък. Джубаир тръгна към стълбите. Някой проплака - жален, пълен с ужас писък на грешник, озовал се в ада - и постепенно замлъкна. Върхът на меча му ще го води по пътя надолу. Безстрашен, праведен. Той спря и прокара нервно език по устните си. Да изпитваш страх, е равносилно на това да нямаш вяра. На човека не е отредено познание за Божия замисъл. Отредено му е само да приеме ролята си в него.
Затова Джубаир стисна зъби и заслиза по стъпалата.
Долу беше тъмно като в рог. От дупките в стените струяха и потрепваха жълти и оранжеви лъчи от светлината на огъня отвън и хвърляха причудливи сенки наоколо. Тъмно като в ада и също като него вонеше на смърт. Силна гъста смрад. Задържа дишането си, докато слизаше - бавно, много бавно, за да привикнат очите му с тъмнината.
И какво се разкри пред тях.
Кожените завеси, с които беше преграден долният етаж, висяха разкъсани - оплискани с нещо черно - и се поклащаха леко като от вятър, но такъв нямаше. Кракът му докосна нещо на най-долното стъпало и той погледна натам. Отрязана ръка. Смръщил чело, той проследи лъщящата следа по пода до черна лъскава купчина - плът, натрупана на камара. Накълцани, оплетени едно в друго, обезобразени до неузнаваемост парчета плът, извадени вътрешности, разтеглени черва.