Червена страна

Седем ездачи, както каза Темпъл, и ги настигаха бързо. Сега трябваше просто да минат пред фургона, да свалят един-два от конете във впряга и готово. Засега бяха извън обсега на лъка, особено ако щеше да стреля от покрива на това чудо - все едно да стреляш от носещ се по бързеите сал. Биваше я с лъка, но не беше чудотворец. Погледът й се спря на капака на тавана. Остави лъка, пропълзя до него на четири крака, извади късия меч и заби върха му под ръба на металната пластина, над която лежеше прекараният през две халки катинар. Оказа се прекадено масивна и здрава. За късмет, катранът около пантите беше мазан небрежно и дървото беше доста изгнило. Тя заби върха на меча си в него и започна да върти и да дълбае, за да измъкне пантите.

- Още ли са зад нас? - чу отпред писъка на Темпъл.

- Не! - изкрещя през стиснати зъби, подпъхна острието под ръба на капака и натисна с всички сили. - Избих ги до крак!

- Наистина!

- Не, мамка му, не наистина! - Капакът се отскубна от пантите, подскочи нагоре и тя се пльосна по задник. Захвърли огънатия меч, отвори капака и се спусна в тъмната вътрешност на фургона. Колелата удариха нещо, стълбата се отскубна от ръцете й и тя се просна по корем на пода.

През капака на тавана и процепите покрай тесните прозорчета влизаше светлина. Покрай двете стени имаше масивни решетки, заключени с катинари, а зад тях - натрупани един върху друг подскачаха, потропваха и подрънкваха сандъци, кутии и кожени чанти за седла. Част от съдържанието им се беше изсипала навън - блестящо злато, искрящи скъпоценни камъни, търкалящи се насам-натам по дъските на пода монети. Пет кралски откупа и достатъчно за един-два двореца, в случай че ти се приискат. Няколко чувала бяха натрупани на пода между решетките и скърцаха под краката й. Фургонът се разклати рязко наляво-надясно на протестиращите си пружини, запращайки я от едната решетка към другата. Сграбчи един от чувалите и започна да го влачи по пода към светлата линия, тръгваща от пролуката между вратите в задната част. Тежеше ужасно, но не беше първият чувал, който й се беше налагало да мъкне - не смяташе да му се остави. Достатъчно поражения беше преживяла и знаеше как да понесе следващото, но от това не й ставаше по-леко да го прави.

Изтегли резето, изруга под нос и избърса потта от челото си. Хвана се здраво за решетките и стовари ритник върху вратите. Вятърът влетя вътре и бялата широта на платото се разкри пред нея. Размазаните спици на колелата се въртяха бясно отстрани и вдигаха сняг във въздуха. Черните фигури на преследвачите им бяха приближили. Много.

Шай измъкна ножа и разсече чувала през средата. Зарови ръка, извади шепа монети и ги хвърли навън, после отново и отново, започна да гребе и да хвърля с две ръце, сякаш сееше на нивата. Споходи я мисълта за това, че с всяка шепа изхвърляше повече, отколкото беше изкарвала с бой като бандит, с къртовски труд във фермата и с яростно пазарене в града. Загреба пълна шепа и натика монетите в джоба си - така де, какво лошо да умре човек богат? Изгреба останалото в чувала, захвърли го навън и тръгна за нов.