Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Очевидно никак гнуслив, генералът я изрита гневно в огъня:
- Колко души успяха да убият тия проклети дъртаци? - възмути се той, въпреки че и двамата бяха значително по-млади от него.
- Около двайсет досега - отвърна Бракио.
- Мамка му, с тези темпове скоро ще ни свършат хората! - Коска се обърна и изгледа гневно Суорбрек, който пишеше трескаво в тефтера си. - Какво, мамка му, си се разписал?
Писателят вдигна поглед и стъклата на очилата му отразиха светлината от огъня:
- Ами, това е... доста драматично.
- Мислиш ли?
Суорбрек посочи смутен към форта.
- Той се върна да спаси приятеля си въпреки нищожните шансове за успех.
- И сега приятелят му е мъртъв. Откога човек, поемащ подобни рискове, минава за герой вместо за непоправим глупак?
- Границата между двете винаги е била доста размита. - промърмори Бракио.
Суорбрек вдигна безпомощно ръце:
- За това дойдох, за история, която разтърсва из основи.
- И аз не можах да ти я дам - кресна Коска, - така ли? Дори проклетият ми биограф ме зарязва! Като нищо ще свърша като злодея в книгата, която сам поръчах, а онзи ненормален главорез ще се окаже героят! Какво мислиш за това, Темпъл? Темпъл? Къде се дяна проклетият нотариус? Ами ти, Бракио?
Стириянецът изтри току-що избилите сълзи от окото си.
- Мисля, че е време да сложим край на баладата за Деветопръстия северняк.
-Най-после нещо смислено! Донесете другата тръба. Искам това жалко подобие на форт да бъде изравнено със земята. Искам този навиращ носа си в чужди работи глупак на кайма, ясно ли е? И някой да ми донесе бутилка. До гуша ми дойде да не ме взимат на сериозно! - Коска блъсна тефтера от ръката на Суорбрек. - Малко уважение, много ли искам? - Той зашлеви писателя, който се стовари тежко по задник в снега и го зяпна стъписан отдолу с ръка на бузата.
- Какъв е този шум? - каза Лорсен и вдигна ръка да въдвори тишина. От тъмнината се чу тътен, който постепенно започна да се усилва, и той пристъпи предпазливо към най-близката колиба.
- Мамка му! - каза Димбик.
От тъмнината изникна кон с облещени от ужас очи и миг по-късно надолу по склона сред облаци сняг право към лагера летяха още дузина -потоп от препускаща в галоп конска плът.
Хората хвърлиха оръжие и побягнаха, хвърляха се по очи на земята, претъркулваха се в търсене на прикритие. Лорсен настъпи единия край на дългото си до земята палто и се просна в калта. Чу пронизително изсвирване и над конските гърбове зърна ухиления до уши Даб Суийт. Той вдигна шапка за поздрав, докато препускаше надолу, насочвайки стадото към лагера. В следващия момент конете навлязоха между колибите и наоколо настана същински ад от газещи, ритащи и трамбоващи копита, от цвилещи, блъскащи се едно в друго и вдигащи се на задните си крака животни. Лорсен залепи гръб за стената на колибата и отчаяно заби нокти в грубото дърво.
Усети силен удар в главата, който почти го свали на земята, но той се вкопчи в дървената стена и успя да се задържи на крака. Шумът наподобяваше края на света. Земята се разтресе под копитата на обезумелите животни. Той затаи дъх с отворена уста, изръмжа и стисна до болка очи. Летящите трески и камъчета жегваха лицето му.
Изведнъж всичко утихна. Останаха само тръпнещата болка и звънът в главата му. Лорсен се отдели от стената и направи крачка-две по покритата с конски отпечатъци кал. Примига насред мъглата от дим и уталожваща се прах.
- Прегазиха ни с конете - промърмори.
- Не думай? - извика пронизително Коска, излизайки от една от колибите.
Лагерът беше напълно опустошен. Няколко от палатките просто ги нямаше. Брезентовите им платнища и съдържанието ми - включително човешко - лежаха стъпкани в снега. Фортът продължаваше да тлее. Две от колибите горяха, летящата от покривите им слама се стелеше навред и разпалваше нови пожари. Навсякъде между постройките лежаха тела -мъже, жени, - прегазени до смърт. Ранените се щураха напред-назад, виеха от болка объркани, окървавени. Тук-там някой ранен кон приритваше във въздуха.
Лорсен докосна главата си. Косата му беше залепнала от кръв. По едната му вежда се стичаше струйка.
- Шибаният Суийт! - изкрещя озъбен Коска.
- Предупредих ви, че има сериозна репутация - промърмори Суорб-рек, докато вадеше стъпкания си в снега тефтер.
- Може би трябваше да му платим дела - каза замислено Дружелюбния.
- Моля, може лично да му го занесеш! - Коска посочи с треперещ крив показалец - Ей там е, във... фургона! - изграчи смаян.
Укрепеният фургон, подаръкът от началник Пайк, фургонът, докарал до тук огнените тръби и в който беше заключено несметното богатство на драконовите хора.