Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Затова му се наложило да ликвидира двама от тях — добави Милър.
Дешамп погледна Кастило за потвърждение.
Кастило бавно кимна.
— Ти май си истински Джеймс Бонд, а, шефе? — подметна Ед.
— Такъв е той — намеси се отново Милър. — Шефът дори бил достатъчно предвидлив да вземе .22 със заглушител от колегата ви в Будапеща.
Кастило погледна Милър с убийствен поглед.
— Не мога да повярвам, че ти е дал такова оръжие — учуди се Дешамп. — Той е от най-тъпите парчета в Агенцията.
— Забелязах — отвърна Кастило. — Наложи се лично Монтвейл да го накара да отвори оръжейната.
— А тъпото парче в Будапеща какво знае за цялата работа? Знае ли за двамата, които си очистил?
Кастило поклати глава.
— Нищо не съм му казвал.
— Много умно си постъпил, шефе — похвали го Дешамп. Замълча и се замисли. — Май си стигнал доста близо до целта.
— Освен това се опитаха да очистят агента на ФБР, който беше с мен в именито на Лоримър — в Уругвай — и преследват бившия шеф на ДРУ в Аржентина, който също беше в имението. И семейството му.
— Какво стана с източника ти от Будапеща? — полюбопитства Дешамп.
— Прехвърлих го в Аржентина, където двама стари приятели го охраняват.
— Какви са тези стари приятели?
— Трима са — уточни Кастило, изви вежда и добави: — Алекс Дарби с господин и госпожа Сиено.
Дешамп се замисли над чутото, кимна и попита:
— А охранявате ли онзи от ДРУ?
— Прехвърлихме семейството му тук. Той е все още в Аржентина, в безопасната квартира при останалите и се опитва да им помогне да навържат фактите. Тъкмо затова ми трябваш, за да разберем какво става.
— Как мога да ти помогна?
— Ами ако ти кажа, че Монтвейл каза на президента, че лично ще позвъни на директора на Централното разузнаване, за да му каже, че ще бъдеш тук, и да му нареди да осигури всичко, от което се нуждаеш?
Дешамп отново се замисли, след това каза:
— Когато подадох заявление за напускане, те ми се сториха много доволни. Май се е разчуло.
— Не мисля, Ед, няма как да стане толкова бързо — намръщи се Кастило. — Монтвейл го каза на президента вчера следобед.
— В такъв случай излиза, че просто са били доволни да се отърват от мен — реши Дешамп. — Да ти кажа истината, малко се вкиснах от готовността им да ми видят гърба. — Замълча отново и попита: — Сигурен ли си, че Монтвейл ще направи онова, което е казал на президента?
— Да — потвърди Кастило. — Сигурен съм, че ще направи онова, което е казал на президента, при това пред свидетели.
Кастило приближи до бюрото и посегна към една от слушалките.
— Станахте ли вече? — попита той и след като чу отговора, погледна Дешамп. — Слушай, Ед.
След това включи на говорител.
— Готово ли е?
Прозвуча гласът на млад мъж, пропътувал осемдесет и шест хиляди километра през космоса.
— Ефрейтор Брадли слуша, господине.
— Добро утро, Лестър — поздрави Кастило. — Колко време ще ти бъде необходимо, за да повикаш госпожа Сиено?
— До мен е, подполковник. Донесе ми закуската. Само момент, господине.
— Добро утро, подполковник — обади се Сузана Сиено. — Значи пристигнахте?
— Добро утро, Сузана — отвърна Кастило. — В момента съм в офиса си и тук е един стар приятел. Иска да ти каже здрасти.
Протегна слушалката към Дешамп.
Дешамп поклати глава и я пое.
— Здрасти, сладурче, как си?
— Ед, много се радвам да те чуя.
Кастило се пресегна и изключи говорителя.
— Много съм впечатлен — отбеляза Дешамп деветдесет секунди по-късно, когато затвори. — Ами ушевците?
— Ние, шпионите от двайсет и първи век, сме забравили за ушевците. Има нещо, наречено кодиране — отвърна Кастило. — Тази система използва логаритъм — единствено наши — който дори момчетата от Националната агенция по сигурността не могат да разбият.
— Добре — отвърна Дешамп. — Ще поостана малко да видя дали мога да направя нещо. Ако не мога, заминавам на лозето. Така става ли?
— Агнес, осигури на господин Дешамп кредитна карта „Американ експрес“ — нареди Кастило. — А „Консултантски услуги «Госингер»“ да му осигури жилище като за човек, от когото много се нуждаем.
— Подозирам, че „Консултантски услуги «Госингер»“ е по някакъв начин свързана с благотворителния фонд „Лоримър“, за който ми разказа — ухили се Дешамп. Тъй като отговор не последва, той попита: — Какво ще правим сега?
Кастило обясни: