Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
Конферентната зала не беше чак колкото баскетболно игрище, но бе огромна. Имаше овална маса с дванайсет места, пред всяко поставен бележник, телефон, малък монитор и кожен стол. Имаше място за още хора. В единия край имаше екран, сега навит на руло, а на стените бяха монтирани плазмени широкоекранни телевизори. Две „черни дъски“ на колелца, снабдени с жълти маркери, вместо с тебешир, бяха прибрани до едната стена и оставаше място поне за още пет или шест.
— Все едно че се каним да насочваме някого как да кацне на луната — пошегува се Милър.
Кастило и Агнес се разсмяха.
Дешамп и Дохърти дори не трепнаха.
— Подполковник — обади се Дохърти. — Искате ли предложение как да процедираме?
— Разбира се, инспекторе.
— Първо най-основното. Ако тази стая не е проверена, проверете я и го правете всеки божи ден.
— От Националната агенция по сигурността ще изпратят човек — отвърна Кастило. — Предполагам, че е техник. Това добре ли е?
Дохърти кимна, след това продължи:
— И заключете тази зала. Никога не я оставяйте празна и не допускайте вътре хора, които нямат работа. Ако стане прекалено мръсно, затваряме за час, обръщаме дъските и викаме някой да почисти.
— Няма проблем, инспекторе — кимна Агнес Форбисън.
— Като говорим за дъски — продължи Дохърти, — тези двете няма да са ни достатъчни. Донесете още четири — нека да са шест.
— За кога ги искате? — попита Агнес.
— За веднага.
— Първата ще бъде тук след пет минути — отвърна Агнес. — Сигурно ще са необходими два часа за останалите пет.
— Колкото по-скоро, толкова по-добре — отвърна Дохърти.
— Защо са ни толкова дъски? — учуди се Кастило.
— Инспектор Дохърти сподели с мен — отвърна Дешамп, — че има намерение да използва единствено и само най-добрия компютър.
— Ще се заемеш ли с компютрите, Агнес? — попита Кастило.
— Веднага щом с инспектора ми кажете какво ви е необходимо.
— Подполковник — прекъсна ги Дешамп, — ние говорим за компютрите между ушите ни.
— Значи никой, освен инспектора, не те е разбрал — отвърна Кастило.
— Компютрите, подполковник, са за най-различни данни — уточни Дохърти. — Знаете ли какво означава НВНВ?
Кастило кимна.
— Нито вън, нито вътре.
— Точно така. Значи всичко, което влиза в компютрите, говоря за онези, които се включват в електрическата мрежа — след малко ще ви обясня какво ще ни е необходимо, госпожо Форбисън, въпреки че няма да е нищо специално — трябва да е проверен факт, не предположение, нито пък възможност. Възможностите, предположенията и теориите ще записваме на дъските. Следите ли мисълта ми?
— Струва ми се, че всичко дотук е ясно — отвърна Кастило.
— Сигурно ще спестим време, ако първо видите как става — предложи Дохърти.
— Да пробваме, тогава — съгласи се Кастило.
— Добре. Без да се замисляте, подполковник, кажете ми името, което според вас създава проблемите.
Кастило се замисли за момент.
— Жан-Пол Лоримър, известен още като Жан-Пол Бертран…
— Само едно, то е напълно достатъчно — спря го Дохърти. — Как се пише?
Инспекторът приближи до една от дъските и записа ЖАН-ПОЛ ЛОРИМЪР в средата.
— Това е дъската на играчите — обясни той. — Значи въпросният човек има и втора самоличност, така ли?
— Бертран — отвърна Кастило и продиктува името по букви.
Дохътри записа ИЗВЕСТЕН ОЩЕ КАТО БЕРТРАН.
След това попита:
— Това абсолютно сигурно ли е? За имената питам.
— Да.
— Добре, когато имаме машинописка и компютър, ще отворим файл, наречен „Лоримър“, и ще запишем всички известни факти в компютъра. Кога можем да разчитаме на машинописка и компютър?
— Агнес?
— Ще дадеш ли на Джулиет НОулс достъп до секретна информация, Чарли?
— Добре, но освен нея искам и машинописка. Имаш ли човек за тази работа?
Агнес кимна.
— Доведи ги, Агнес. Разкажи им за какво става въпрос.
— Започваме на следващата дъска — нареди Дохърти. Обърна се към Кастило. — Та какво за този Лоримър? Какво знаем със сигурност?
— Че е мъртъв — отвърна Кастило. — Освен това смятаме, че е бил главният посредник на гадовете, замесени в скандала „Петрол срещу храни“.
— Първо фактите. Той е мъртъв. Кога е умрял? Къде? От какво?
— Бе убит приблизително в 21:25 на 31 юли в имението „Шангри-Ла“, провинция Такуарембо, Уругвай. Получи две рани от 9 мм куршум от „Мадсън“ в главата.
— Това са факти, така ли?