Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Факти са — потвърди Кастило.
— Добре — отвърна Дохърти напълно спокойно, без да реагира, когато разбра, че Лоримър е загинал от насилствена смърт. — Това са първите факти за новите ни два файла. Първият е „Време“, вторият „Събития“. Продиктувайте ми имената по букви, подполковник.
Деветдесет секунди по-късно, след като всичко бе написано на дъската, Дохърти заяви:
— Добре. Кой го застреля и защо?
— Имаме само теории — призна Чарли.
— Тогава с тях ще се заемем по-късно. Кой го застреля?
— Шестима мъже, ударен отряд…
— Кой е изпратил ударния отряд?
— Не знаем. Засега е идентифициран само един — майор Алехандро Винченцо от кубинското разузнаване.
— Това вече е много интересно — отбеляза Дохърти. — Кой е източникът ви на тези факти? Може ли да се разчита на сведенията, получени от него?
— Аз съм източникът — отвърна Кастило. — Бях там.
— Защо?
— Имахме намерение да репатрираме Лоримър.
— Къде?
— Тук. Той е американец, който работи за Обединените нации в Париж.
— И как сте възнамерявали да го направите? И защо?
— Имахме намерение да го отвлечем и да го качим на хеликоптер до Буенос Айрес, да го качим в един „Лиър“ и да го прекарам тук. Трябваше да разберем от него какво знае и кой може да е убил Дж. Уинслоу Мастърсън, който му е шурей.
— Кои сте вие? Кой е бил там с вас?
В първия момент Кастило се поколеба, след това сви рамене и започна да му разказва отначало. Спря след няколко минути, когато Джулиет Ноулс и бледа млада жена, която приличаше на англичанка, влязоха в залата и изтласкаха вътре още една дъска на колелца. Госпожа Форбисън ги последва с лаптоп.
— Полковник Грегъри Дж. Килгор от Националната агенция по сигурността е тук, шефе — обяви Агнес, преди да постави лаптопа върху конферентната маса. — Какво да му кажа?
— Май трябва лично да се видя с него — отвърна Кастило. — Изглежда, ни трябва малко време, за да организираме всичко както трябва, преди да тръгне.
Полковник Килгор бе слаб висок офицер от свързочния корпус, облечен в безупречна униформа.
— Подполковник Кастило? — попита той.
— Аз съм чисто нов подполковник и когато съм тук, не нося униформата си, господине — обясни Кастило.
— Посланик Монтвейл ми даде да разбера, че вие отговаряте за всичко тук. Как искате да се обръщам към вас?
— Какво ще кажете да минем на ти? Аз съм Чарли.
— Аз ще се чувствам по-спокойно, ако си говорим на „господин“ — призна Килгор.
— Разбира се.
— Какво може да направи за вас Националната агенция по сигурността, господин Кастило?
— Операцията ни е секретна по заповед на президента.
— Разбрах.
— Имам нужда да прихващам някои разговори и съобщения — обясни Кастило. — Най-важни в момента са преводите за „Мърчънтс Нешънъл Банк“ в Истън, Пенсилвания, от цифрова сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови. Сумата е била 1950000 долара. Трябва да разбера на кого е въпросната сметка, какви суми са били прехвърлени, кога и от кого.
— Ако ви осигуря тази информация, ще наруша няколко американски закона, което съм сигурен, че ви е добре известно, и дори Националната агенция да ви я даде, тя не може да бъде използвана в съда.
— Полковник, посланик Монтвейл не ви ли каза, че вие — не Националната агенция — трябва да ми осигури всичко, което поискам?
Килгор не отговори веднага.
— Позволете да задам само един въпрос, господин Кастило — помоли той. — Ако куриер донесе плик с вашето име на него, пликът ще стигне ли до вас? Независимо колко е часът? Могат ли хората ви да ви откриват двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата?
— Да.
— И никой друг няма да отвори плика, така ли?
— Никой, който няма необходимото ниво на достъп до секретна информация по случая — отвърна Кастило.
— Това е в случай, че двамата с вас се разберем, че няма да искате от Националната агенция да ви снабдява с подобни прихванати разговори и съобщения, ако те са в разрез с американските закони, че дори Националната агенция да не ви осигури исканите сведения, вие при никакви обстоятелства няма да…
— Разбрах ви, полковник.
— Говорим хипотетично, разбира се, ако Националната агенция успее да прихване превод за или от някоя банка в Мексико, тя ще ви осигури само това. Сумата, кодовете и номерата на двете сметки. Няма да може да идентифицира собственика на сметката по име.
„Ти ми дай номерата, полковник Килгор, а моят човек Юнг ще ми намери имената“.