Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Нека да се заемем с това по-късно — прекъсна я Кастило. — Много ми е приятно да се запознаем, госпожице Ноулс…
— Наричайте ме Джулиет — предложи тя.
— Ще поговоря с вас по-късно, но сега имам разговор с господин Дешамп.
— Разбира се, господине. Много ми беше приятно да се запознаем.
Щом вратата се затвори, Кастило попита:
— След като се занимава със секретните документи и има магистърска степен от „Джорджтаун“, защо сервира кафета?
— Шефе, това не влиза в служебните ѝ задължения — отвърна Агнес, — има си собствен кабинет, собствен административен асистент, но всеки път, когато Киселия поиска кафе, Джулиет намира време да му го донесе.
— Ако беше друг, а не Киселия — отвърна Кастило, — бих казал, че тя го харесва. Само че в нашия случай става въпрос за най-обикновено любопитство.
Милър му показа среден пръст.
— Едгар, запознай се с госпожа Агнес Форбисън, която е истинският шеф тук, а Киселия е всъщност майор Дик Милър.
Дешамп кимна и на двамата, но не каза нищо.
— Трябва да те видя насаме, подполковник — заяви той.
„Нещо ми се струва вкиснат“, каза си Кастило.
— Тук има списък с хора, Едгар — Агнес и Дик са включени — ти току-що влезе в него — които знаят всичко, което знаят и останалите. Какво има?
— Вчера бях в Ленгли, подполковник. Един от дебелогъзите бюрократи там ми каза, че посланик Монтвейл искал да свърша някаква работа за него и да се явя лично. Затова отидох да се срещна с посланика. Той беше прекалено зает, за да се разправя с незначителен тип като мен, но лакеят му, Труман Елсуърт, с когото сме се срещали едно време, ме изпрати при теб за неопределен период и заяви, че ти си щял да ми обясниш каквото трябва.
— Ще ти обясня. Добре дошъл, Ед.
— Не си хаби приказките с приветствия. Остави ме да довърша.
Кастило изви едната си вежда.
— Добре, слушам те.
— Исках ти пръв да научиш, подполковник, че след малко отивам в Ленгли, за да подпиша заявлението си за пенсиониране, което в момента печатат. Съобщиха ми, че са необходими около три седмици, за да оправят всичко около пенсионирането. Натрупал ми се е доста платен отпуск, така че смятам да го използвам до уреждането на пенсионирането ми.
Кастило не отговори веднага.
— Струва ми се, че има нещо, което те е подразнило.
Дешамп се усмихна едва-едва.
— Казах ти в Париж, шефе, че ще ти кажа, ако се интересувам от нова работа във Вашингтон. Не съм се съгласявал. Не искам да работя тук и няма да работя.
— Имам нужда от теб, Ед — заяви простичко Кастило. — Извинявам се, че Монтвейл те е накарал да се качиш на първия самолет…
— Дори не беше Монтвейл — прекъсна го ядосан Дешамп. — Не беше и лакеят Елсуърт, а някакъв книжен плъх от Ленгли.
— … но вчера — бях в Аржентина — разбрах, че имам огромна нужда от теб, затова помолих Монтвейл да те изтегли тук.
Дешамп поклати глава.
— Веднага личи, че Вашингтон е успял да те зарази, шефе, че желанието ти да изградиш империя е станало неустоимо. Много добре знаеш, че ти дадох — и ще продължа да ти давам — всичко, което съм изровил около онези гадове, въвлечени в скандала „Петрол срещу храни“.
— Не се опитвам да градя империя!
— Погледни този противен кабинет. Това е тронната зала на бюрократ!
— Агнес е виновна за офиса. Тя каза, че било важно да изглежда по този начин. Аз не мога да се оправя във Вашингтон, докато тя може.
Агнес изсумтя без капка притеснение.
— Точно така е и нямам никакво намерение да се извинявам, задето съм се опитала да науча Чарли на основните правила.
Дешамп я погледна така, сякаш имаше намерение да отговори, след това реши нещо друго и погледна отново Кастило.
— Шефе, защо реши, докато беше в Аржентина вчера, че имаш толкова голяма нужда от мен, че да ме домъкнеш тук, независимо дали искам, или не искам?
Отговори Агнес:
— Сигурно всичко е започнало в Будапеща, когато въпросните хора — много ми хареса думата „гадове“ — са се опитали да го убият.
Кастило я погледна.
„Откъде, по дяволите, е разбрала? Знам. Нали тук има списък с посветените. Тя е в него“.
— Опитали са се да те очистят? — повтори Дешамп.
— Опитаха се да отвлекат или очистят източника ми в Будапеща. Тъй като първият им опит се провалил, те пробваха отново. Само че аз бях в апартамента му.