Ловците
- Автор: Гриффин Уильям Эдмонд
- Серия: Агентът на президента #3
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловците». Краткое содержание книги:
Две жестоки убийства и милиони откраднати долари в скандала „Петрол срещу храни“ отвеждат Кастило и екипа му в отдалечено имение в Уругвай, където един от участниците в скандала е убит пред очите им. Кой е виновникът? Вероятно това са хората, готови да рискуват всичко, за да опазят тайните си. Въпреки това са оставили следа, която насочва ловците на Кастило към неочаквани разкрития. Лично президентът на Съединените щати е дал на ловците картбланш да стигнат до дъното на заговора.
— Става — обади се Мат Хол. — Той проговаряше за пръв път.
— Аз лично ще се заема с разузнавателната общност, господин президент — предложи Монтвейл.
Президентът го погледна, кимна, ала не отговори.
— Някой друг има ли да каже нещо? — попита президентът.
Всички отговориха в един глас:
— Не, господине.
— Почини си, Чарли — заяви накрая президентът. — Легни си рано. Не ми трябваш изморен. Освен това утре те чака доста натоварен ден.
— Слушам, господине.
На президента му се стори, че забелязва някакво различно изражение по лицето на Чарли, и се усмихна развеселен.
— Защо ми се струва, че имаш други планове за вечерта, дон Жуан!
— Господине…
— Как се казва тя?
— Истината е, господине, че си мислех, че трябва да мина през офиса, да взема майор Милър и да го заведа в Армейския клуб… — В последния момент Кастило прояви достатъчно съобразителност да промени следващите думи от „да пийнем по няколко“ на — … да вечеряме.
— Ясно — отвърна президентът, без да крие, че не е повярвал. — Приятен лов, подполковник.
Президентът стана и излезе от Овалния кабинет към личния си кабинет. Бе затворил вратата, преди някой от присъстващите да успее да се изправи.
„Естествено, че има име, Елизабет Шнайдер. Още не съм ѝ се обадил. А най-лошото е, че дори не съм се сетил да ѝ позвъня. Какво, по дяволите, ми става?“
ДВЕ
Подполковник К. Г. Кастило и майор X. Ричард Милър — младши не отидоха в Армейския клуб, както бе казал Кастило на президента.
Вместо това — заедно с полковник Джейк Торине от Военновъздушните сили и специален агент Джак Бритън — тръгнаха от Белия дом и отидоха на 15 улица СЗ. В „Олд Ебит Грип“ (създаден през 1856 година), четиримата седнаха на масивния махагонов бар и похапнаха топли печени сандвичи с телешко с пържени картофи (Милър и Торине) и лингуини с бял сос с миди (Кастило) и доматен сос с миди (Бритън) и много наливна „Хайнекен“.
В десет и четиримата си бяха легнали — сами — и спяха — в апартамента на хер Карл Госингер в мотел „Моника Люински“, след като бяха помолили на рецепцията да приготвят едното канапе в хола за специален агент Бритън.
Въпреки че Чарли Кастило се бе сетил да звънне на госпожица Елизабет Шнайдер, той дори не посегна към телефона, защото прецени, че е станало прекалено късно — особено за него. Нямаше никакви сили за дълъг разговор, в който да реди извинения и обяснения.
„Ще ѝ се обадя утре“, помисли си той и отпусна глава на възглавницата.
„Ако не се залисам с нещо друго и не забравя“.
След това напипа в тъмното оставения на нощното шкафче мобилен телефон, набра собствения си номер и след като се включи гласовата поща, остави съобщение: „Обади се на Бети, безсърдечно копеле“.
След това прекъсна, остави телефона на нощното шкафче, отпусна се в леглото и заспа.
ТРИ
Офис на звеното за организационен анализ
Департамент Вътрешна Сигурност
Комплекс „Небраска“
Вашингтон, Окръг Колумбия
08:25, 11 Август 2005
— Добре дошъл, шефе — поздрави госпожа Агнес Форбисън, заместник-директор на администрацията към Звеното за организационен анализ, когато Кастило, Торине, Милър и Бритън слязоха от асансьора. — Да не би вече да предпочиташ да те наричам „подполковник“?
— Предпочитам да ме наричаш Чарли, Агнес.
Тя се приближи и го целуна по бузата.
— Това вече ми е минало през главата — отвърна спокойно тя. — Вече си прекалено голяма клечка, за да се обръщам към теб на малко име. Та кажи кое от двете предпочиташ?
— Предавам се — въздъхна Кастило. — Ти си избери.
— Шефе звучи по-добре — отвърна тя. — Този град е пълен с полковници и подполковници. Да не се обидите, полковник Торине?
— Няма, разбира се — отвърна Торине.