Кръвно отмъщение

— Интересува ли те? — попита мъжът и изтръска пепелта.

— Да. Списъкът беше утвърден от колегията на Съда.

— Кислевски бе поставен на първо място по лична молба на Председателя — неохотно каза мъжът. — На мен самия това не ми харесва особено, но има някакви финансови интриги. Можеш да изразиш протест.

Феликс Захарович сви рамене.

— Няма да изразявам протест — каза той. — Но това не ми харесва. Достатъчно е веднъж да се пренебрегне редът, и ще започне произвол.

— Става дума за големи пари — каза мъжът.

— Парите никога не са ме интересували — промърмори Феликс Захарович.

— След завършването на първия етап ще се събере колегията — каза мъжът. — Там ще можеш да кажеш всичко, което искаш. Уважават те, знаеш го.

— Какво се чува за разследването?

— По някакъв начин са се добрали до информацията за склада. Сега търсят. Общо взето, всичко е според плана на операцията, само дето се е намесил още един клиент, който вече е опукал трима души с „Макаров“. Има същия маниер на работа и са го прикачили към нашето дело. Да знаеш кой може да е?

— Не. Какво ни пречи това? Нека си търсят, този приятел ще ги поведе след себе си.

— Ами ако някой от нашите работи самостоятелно? При тази система е невъзможно да бъдат контролирани.

Феликс Захарович въздъхна и шумно изсумтя.

— Дай ви на вас само да контролирате! Разбери най-после — това е безотказна система! Тези убийства ще станат кошмарът на московската милиция! Достатъчно е да започне бюрократично протакане, и делото ще се закрие до три месеца.

Мъжът кимна в знак на съгласие, подращи с пръст по бузата си и каза:

— А не се ли страхуваш, че от всичко може да излезе съвсем не това, което е според плана на операцията „Народна воля“?

— А какво?

— Не знам. Не разбирам от социална психология. Тези, изпълнителите — според теб нормални ли са? Да отидеш и да застреляш непознат човек — това нормално ли е? Разбирам, когато е изпълнение на заповед, когато зад всичко това се крие висока целесъобразност. Но те не усещат такава.

— Ваня, не се пъхай в тези дебри — усмихна се Феликс Захарович. — Егор беше гений, някой ден човечеството ще му издигне паметник. Разчел е всичко, можеш да бъдеш сигурен.

— Аз самият съм в известен смисъл само изпълнител — въздъхна мъжът. — Развитието на събитията ме устройва, съгласен съм с изводите от анализа, но в този план има нещо плашещо. Имам чувството, че отглеждаме в инкубатор Змей Горянин.

— Ти си затънал в търговските си машинации — каза Феликс Захарович. — Забравил си вкуса на оперативните действия. В тази операция ролята на изпълнителите е къде по-значима от нашите колегии и постановления. Точно те, момчетата с пистолети, са зародишите на новото общество. Нашата задача е да им позволим да израснат. Да, в известен смисъл отглеждаме дракон, но защо това те плаши? Добре ли се чувстваш в затворения клуб на богаташите?