Бавачката на ангели [bg]

– Мисля да купим къщата – каза Ия.

Той се обърна към съпругата си.

– Десет милиона не са джобни пари.

– Да съм казала нещо такова?

Тя се наведе напред и приглади одеялото върху коленете му.

– Остави проклетото одеяло. Ще пукна от жега.

– Не бива да се разболяваш, знаеш го.

Една сервитьорка застана до масата им и Ия поръча чаша вино за себе си и минерална вода за него. Леон погледна към младото момиче.

– Една голяма силна9 – каза той.

Ия го изгледа укорително, но той кимна на сервитьорката, за да потвърди. Тя реагираше по същия начин като всички останали, които го виждаха за пръв път, и видимо се напрягаше да не се взира в изгарянията му. Щом се отдалечи, той се загледа към морето.

– Мирише точно както си го спомням – каза Леон, отпуснал обгорелите си ръце в скута.

– На мен продължава да не ми харесва. Но ще се съглася, ако купим къщата. Не възнамерявам да живея в някакъв коптор и не мисля да прекарвам тук цяло лято. Две седмици годишно са достатъчни.

– Не смяташ ли, че не е много разумно да купуваме къща за десет милиона, ако ще я използваме само за две седмици в годината?

– Това са условията ми – отговори тя. – Иначе си стой тук сам. А това няма как да стане, нали?

– Не. Знам, че не мога да се оправям сам. А дори случайно да забравя, ти ми го припомняш достатъчно често.

– Някога замислял ли си се за всички жертви, които съм правила заради теб? Примирявам се с откачените ти прищевки, а ти дори не се интересуваш как ми се отразява това. А сега искаш да живееш тук. Не си ли изгорял достатъчно, та продължаваш да си играеш с огъня?

Сервитьорката дойде с виното и бирата и сложи чашите върху карираната синьо-бяла покривка. Леон отпи няколко глътки и погали студената чаша с палец.

– Добре, ще направим както искаш. Обади се на онзи брокер и кажи, че купуваме къщата. Но искам да се нанесем възможно най-скоро. Мразя да стоя по хотели.

– Чудесно – каза Ия безрадостно. – Все ще мога да издържа две седмици годишно в тази къща.

– Толкова си смела, скъпа.

Тя го погледна мрачно.

– Само да се надяваме, че няма да съжаляваш за това си решение.

– Много вода е изтекла оттогава – каза той спокойно.

В същия момент чу някой зад него да ахва от изненада.

– Леон?

Сепна се. Нямаше нужда да се обръща, за да познае гласа. Юсеф. След всички тези години Юсеф стоеше зад него.