Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 228
Перейти на страницу:

Бабите изпаднаха във възторг и разрешиха на внук си да продаде стария си велосипед и да си купи нов, след което пак му останаха над сто долара. Тях баба Каин вложи от негово име в „Стандард Ойл“ в Ню Джърси, тъй като, както отбеляза вещо самият Уилям, нефтът може само да поскъпва. Водеше надлежно сметка в счетоводната книга за приходите и разходите си чак докато навърши двайсет и една години. Стига да бяха още живи, бабите щяха да се гордеят много с цифрата, вписана отдясно в графата „Активи“.

7.

От оцелелите единствен Владек познаваше добре килиите в тъмницата. По времето, когато беше играл с Лев на криеница, бе прекарал на воля много щастливи часове в тесните каменни помещения — все пак знаеше, че стига да поиска, може веднага да се върне в замъка.

Имаше общо четири килии, разположени на две равнища. Две — едната голяма, другата по-малка, се намираха на равнището на земята. По-малката се падаше до стената на замъка, така че през решетката високо върху зида се процеждаше светлинка. Пет стъпала по-надолу имаше още две каменни килии, които постоянно тънеха в мрак и където почти не влизаше въздух. Владек отведе барона в горната малка килия, където той седеше в ъгъла, без да се помръдва, вперил невиждащи очи някъде пред себе си. Момчето прати Флорентина да му прислужва.

Тъй като единствен Владек се престрашаваше да стои в едно и също помещение с барона, слугите не оспориха водачеството му. Така едва деветгодишен той се нагърби с всекидневните отговорности за своите събратя по участ — другите пленници. В тъмницата се наложи като техен господар. Раздели оцелелите двайсет и четирима слуги на три групи от по осем души, като се опита, ако е възможно, семействата да са в една и съща група. Те се редуваха на смени от по осем час — първите осем часа се качваха в горните килии, за да имат светлинка и въздух и да могат да се движат, втората смяна от осем часа отиваха да работят в замъка на онези, които ги бяха взели в плен, а последните осем часа спяха в долните килии. Никой, освен барона и Флорентина не знаеше кога Владек спи, защото в края на всяка смяна той проверяваше дали всички слуги са налице и дали правят каквото им е възложено. Хранеха се на дванайсет часа. Надзирателите донасяха гюмче козе мляко, черен хляб, просо и от време на време ядки, които Владек разпределяше на двайсет и осем части, като даваше на барона по две дажби, без обаче да му казва. Новите обитатели на тъмницата, сякаш вцепенени от своето затворничество и несрета, не виждаха нищо необичайно в това, че животът им е в ръцете на едно деветгодишно хлапе.

След като отпратеше поредната смяна, Владек се връщаше в по-тясната килия, при барона. В началото очакваше той да го напътства, ала втораченият поглед на неговия господар бе също тъй безутешен и неумолим, както очите на безкрайната върволица надзиратели германци. От мига, когато бе взет в плен в собствения си замък, баронът не бе проронил и дума. Брадата му беше порасла и се гънеше на дълго сплъстено валмо отпред върху гърдите, а някога едрото му тяло сякаш се топеше и смаляваше. Гордият поглед бе отстъпил място на примирението. Владек почти не помнеше гласа на своя покровител, който толкова обичаше, и вече бе свикнал с мисълта, че надали ще го чуе отново. Не след дълго започна да се подчинява на неизречената молба на барона и в негово присъствие да не говори.

Навремето, докато се радваше на сигурността в замъка, малчуганът почти не се бе замислял за предния ден и бе живял час за час. Сега не бе в състояние да си спомни какво се е случило дори преди час, защото сякаш нищо не се променяше. Безнадеждните минути се превръщаха в часове, часовете — в дни, сетне в месеци и Владек съвсем им бе изгубил края. Само когато им донесяха храната, когато се мръкнеше или станеше по-светло, хлапето разбираше, че са минали още дванайсет часа, а смяната на годишните времена бе възвестявана единствено от яркостта на светлината, от бурите, които я изместваха, от леда, образувал се по стените на тъмницата и топящ се с появата на пролетното слънце — все неща, които ги нямаше в учебника по естествознание. През дългите нощни часове Владек усещаше още по-силно миризмата на смърт, сякаш просмукала се и в най-потайните кътчета на четирите килии и разсейвана сегиз-тогиз от утринното слънце, от повея на вятъра и от най-голямата благословия — дъжда.

1 ... 16 17 18 19 20 21 22 23 24 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)