Каин и Авел [bg]

Семейство Каин замина с влак за Ню Йорк, където щеше да се качи на „Аквитания“, поемаща за Саутхамптън. Ан се възмути от дън душа при вида на имигрантите — улични търговци, тикащи по тротоарите количките със стоката си, и бе много доволна, когато се качи на кораба и се затвори в каютата да си почине. Уилям пък беше изумен колко голям е Ню Йорк. Дотогава си беше въобразявал, че банката на баща му е най-голямата сграда в Америка, да не кажем, в света. Помоли да му купят розово-бял сладолед от мъж, облечен от глава до пети в бяло и нахлупил на главата си огромна сламена шапка. Баща му обаче не искаше и да чуе, пък и никога не носеше у себе си дребни пари.

Уилям се влюби от пръв поглед в огромния презокеански лайнер и на бърза ръка се сприятели с капитана, който му показа всички тайни на перлата на корабоплавателна компания „Кюнард“. Ричард и Ан, които — иска ли питане — седяха на капитанската маса, се почувстваха длъжни, още преди лайнерът да е напуснал Щатите, да се извинят, задето синът им отнема на екипажа толкова много време.

— Не се притеснявайте — отвърна белобрадият капитан. — Ние с Уилям станахме големи приятели. Жалко само, че не мога да отговоря на всичките му въпроси за времето, скоростта и разстоянията. Всяка вечер се виждам принуден да се допитвам до първия механик с надеждата да преживея някак следващия ден.

Подир шестдневно пътуване „Аквитания“ навлезе в пристанището на Саутхамптън. На Уилям никак не му се искаше да слиза от лайнера и той беше на път да се разплаче, добре че зърна приказно красивия сребрист ролс-ройс с шофьор, който ги чакаше на кея, за да ги откара в Лондон. Ричард тутакси реши, че в края на престоя им ще поръча да натоварят автомобила за Ню Йорк, най-необичайното за него решение, което той щеше да вземе до края на живота си. Обясни не особено убедително на Ан, че искал да покаже автомобила на Хенри Форд.

При посещенията си в Лондон всички от рода Каин отсядаха в „Риц“ на Пикадили, само на две крачки от клона на банката, което бе твърде удобно за Ричард. Докато мъжът й беше зает, Ан показваше на Уилям лондонския Тауър, Бъкингамския дворец и смяната на караула. Момченцето отсъди, че тук било „върхът“, само да не бил този ужасен английски акцент, който то не разбирало.

— Защо, мамо, не говорят като нас? — попита Уилям и изненадан чу как обикновено англичаните, а не американците задавали този въпрос, тъй като „те“ били първи.

Обичаше най-много да гледа гвардейците в яркочервени униформи с големи лъскави месингови копчета, които стояха на пост пред Бъкингамския дворец. Опита се да подхване разговор с тях, ала те гледаха вторачено право напред и дори не мигаха.