Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Каин и Авел [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Каин и Авел [bg]

Электронная книга - «Каин и Авел [bg]». Краткое содержание книги:

Уилям Лоуел Каин и Авел Розновски, първият син на милионер от Бостън, вторият — имигрант поляк без пукнат грош в джоба; двама мъже, родени в един и същи ден на двата края на света, но орисани да кръстосат пътищата си в безпощадната битка за богатство. Великолепен разказ, обхващащ период от шейсет години и двама силни мъже, свързани от всепоглъщаща омраза и предопределени да се спасят, но и да се унищожат взаимно. Арчър притежава разказваческа дарба, която може да се опише единствено като гениална. Дейли Телеграф Разказвач от класата на Александър Дюма! Книгите на Джефри Арчър са бестселъри навсякъде по света. Първият от романите му „Нито пени повече, нито пени по-малко“ веднага се увенчава с успех. Други по-известни заглавия са: „Четвъртата власт“, „Въпрос на чест“, „Тревата там е по-зелена“. През 1992 г. по случай рождения ден на кралицата Джефри Арчър е удостоен с пожизнена титла „Пер“.   Джефри Арчър е майстор разказвач, автор на десет романа, превърнали се навсякъде по света в бестселъри. Първата му книга — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, веднага се увенчава с успех. Сетне излиза изпълненият с напрежение, ужасяващ трилър „Да кажем ли на президента?“, последван от великолепния бестселър „Каин и Авел“. След това са издадени първият му сборник разкази „Колчан, пълен със стрели“ и „Блудната дъщеря“ — прекрасно продължение на „Каин и Авел“, както и „Пръв сред равни“, определен от вестник „Скотсман“ като най-добрия роман за парламента, писан след Тролъп, „Въпрос на чест“, вторият сборник разкази „Обрат в сюжета“ и романите „Полетът на гарвана“ и „Разбойническа чест“. „Дванайсет червени херинги“, третият сборник разкази на Арчър, е последван от романите „Четвъртото съсловие“ и „Единайсетата Божия заповед“. През 1977 г. излиза и сборник с избрани разкази на писателя. Джефри Арчър е роден през 1940 г. и завършва училището „Уелингтън“ и колежите „Съмърсет“ и „Брейзноуз“ в Оксфорд. В началото на 60-те години се състезава на сто метра в националния отбор на Великобритания, а през 1969 г. печели извънредните избори в Лаут и влиза в Камарата на общините. Пише първия си роман — „Нито пени повече, нито пени по-малко“, през 1974 г. От септември 1985 г. до октомври 1986 г. е заместник-председател на Консервативната партия, а през 1992 г., по случай рождения ден на кралицата, получава пожизнената титла „пер“. Живее в Кеймбридж заедно със съпругата си и двамата си синове.
1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 228
Перейти на страницу:

Веднъж бе валяло цял ден и Владек и Флорентина решиха да се възползват и да се измият в локвата, образувала се върху пода на горните килии. Така и не забелязаха, че баронът не сваля очи от Владек, докато той смъква дрипавата си ризка, докато се плиска досущ псе в недотам чистата вода и се търка така, че по тялото му се появиха бели ивици. Не щеш ли, баронът продума почти нечуто:

— Владек! Не те виждам добре — додаде той с пресеклив глас. — Я ела насам!

След дългото мълчание Владек се стъписа от гласа на своя покровител и дори не погледна към него. Беше сигурен, че това вещае началото на лудостта, вече застигнала двама от по-възрастните слуги.

— Ела насам, момче.

Владек се подчини със свито сърце и застана пред барона, който присви съсредоточено недовиждащи очи и се пресегна към малчугана. Прокара пръсти по гърдите му и се взря невярващо в него.

— Можеш ли, Владек, да обясниш това дребно уродство?

— Не, господарю — смути се момчето. — Такъв съм се родил. Втората ми майка твърдеше, че съм бил белязан от Бога Отца.

— Глупава жена. Белязан си от собствения си баща — промълви баронът и няколко минути мълча.

Без да помръдва и мускулче, Владек продължи да стои пред него.

Накрая баронът заговори отново — този път много по-бодро.

— Седни, момче.

Владек се подчини незабавно. Докато сядаше, отново видя тежката сребърна гривна, увиснала върху изпосталялата китка на барона. През една пукнатина в зида се процеждаше светлинка и великолепният герб на Розновски проблесна в непрогледния мрак на тъмницата.

— Не знам докога германците смятат да ни държат заключени тук. Отпърво мислех, че войната ще свърши за няколко седмици. Сбъркал съм. И както е тръгнало, сигурно дълго ще се проточи. Ето защо трябва да използваме времето по-градивно. Знам, че животът ми е към своя край.

— Не говорете така — понечи да възрази Владек, ала баронът продължи, сякаш изобщо не го е чул.

— А твоят, детето ми, тепърва започва. Затова трябва да продължа образованието ти.

Онзи ден баронът не каза и дума повече. Сякаш обмисляше до какво ще доведе обещанието му. По този начин Владек се сдоби с нов учител и тъй като не разполагаха нито с книги и учебници, нито с тетрадки, баронът го караше да повтаря всичко, каквото е казал. Така момчето научи цели стихотворения от Адам Мицкевич и Ян Кохановски, дълги откъси от „Енеида“. В страховитата класна стая усвояваше географията, математиката и четири езика: руски, немски, френски и английски. Ала най-щастлив отново бе, когато учеха история. Историята на неговия народ през вековете на разделение, на излъгани надежди за обединена Полша, на разочарование за поляците, когато през 1812 година Наполеон е бил разгромен от Русия. Узна и за по-ранни, по-честити времена, когато, след като отблъсква при Ченстохова шведите, крал Ян Казимир посвещава Полша на пресветата Божия майка, а също и как дворът на княз Радзивил, голям земевладелец и поклонник на лова, се е намирал в огромния замък край Варшава. Всеки ден последният урок на Владек беше за историята на рода Розновски. Баронът му разказваше отново и отново — а момчето така и не се уморяваше да го слуша, как знаменитият му предходник е служел през 1794 година при генерал Домбровски, а сетне, през 1809 година, при самия Наполеон и как великият император му се е отплатил със земя и с благородническа титла. Владек научи и как дядото на барона е бил член на Варшавския съвет, а баща му също е допринесъл за изграждането на нова Полша. Момчето бе неописуемо щастливо, когато благородникът превърна малката затворническа килия в класна стая.

Надзирателите пред вратите на килиите се сменяха на четири часа, а разговорите между тях и затворниците бяха „strengst verboten“3. Ала от откъслечните им думи Владек все пак разбра докъде е стигнала войната и какво са предприели Хинденбург и Лудендорф, а също за революцията, избухнала в Русия, за това, че после руснаците са прекратили участието си във войната и са сключили договора от Брест-Литовск.

Владек вече си мислеше, че затворниците ще се измъкнат от тъмницата едва след като умрат. През следващите две години вратите се отвориха всичко на всичко девет пъти и малчуганът се питаше дали не му е писано да прекара остатъка от живота си в тази мръсна пъклена дупка, където да води напразна битка с отчаянието и да товари съзнанието си със знания, напълно безполезни при тази робия.

вернуться

3

Строго забранено (нем.). — Бел.пр.

1 ... 17 18 19 20 21 22 23 24 25 ... 228
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)