Вещиците от Йист Енд [bg]

— За наше здраве! — промърмори Беки, леко смутена, че е доверила на Фрея толкова лични неща.

— До дъно! — извика Рос от другия край на бара, без да сваля очи от Беки и отпи голяма глътка. В същата секунда лицето му буквално посивя — изглеждаше така, сякаш всеки момент ще повърне. Фрея нервно потрепери. Ами ако беше забравила правилното съотношение на съставките на еликсира и го е отровила, без да иска?

Бързо се спусна към него, надявайки се, че ще успее да му даде противоотровата, когато лицето му възвърна цвета си. Пое си дълбоко дъх и я попита:

— Какво сложи вътре?

— Защо? Нещо не е наред с бирата ли? — отвърна на въпроса му с въпрос Фрея, потискайки тревожното си чувство.

— Няма нищо нередно! Направо е страхотна! — заяви Рос и с една голяма глътка пресуши чашата си. После очите му светнаха и той с удивление погледна жена си с лице, изпълнено с любов. Тя му се усмихна колебливо и след няколко минути и двамата се заляха в смях над нещо, разбираемо само за тях, докато Наташа Майлс изглеждаше смутена и враждебна. Рос се извини за причиненото й неудобство и за това, че слага край на срещата им, след което тръгна към жена си. Сложи ръка на гърба й и последва победна целувка в стил „Таймс Скуеър — Втората световна война свърши“. А Наташа обидено си тръгна към изхода.

Фрея облекчено въздъхна. Няколко минути по-късно тя се облизваше също като чеширски котарак. Любовният й еликсир работеше. А това означаваше, че тя все още помни как да ги прави. Джубоксът отново оживя и Аксел Роуз започна „Мило мое дете“ с дрезгавия си глас — „тя притежава сладка усмивка, която навява детски спомени…“. Мелодията изпълни нощта, страстна и чувствена и подтикна дамите да хванат кавалерите си за ръка и да тръгнат към дансинга. Дан и Аманда първи започнаха чувствения танц, към който се присъединиха дори и преподобният отец и съпругата му. А в ъгъла семейство Бауман се трудеха за възвръщането на семейното си разбирателство. Това ръката на Рос ли беше, която се плъзна под блузата на Беки? Двойката определено трябваше да си помисли за заминаване, защото страстите се разгорещяваха. Дори кметът седеше на бара със замечтано изражение върху лицето.

Фрея потупваше с пръсти върху бара в такт с музиката. Сал беше прав — сякаш за момент в бара бе настъпила мразовита зима. Но от студа не остана и следа. Разбира се, Фрея все още се чувстваше ужасно заради случилото се с Килиан. Но все пак успя да направи едно малко вълшебство!