Синя кръв [bg]

Блис не можа да издържи. Още по време на службата реши, че трябва да се махне оттам. Погребенията я ужасяваха. Единственото, на което бе присъствала досега, бе това на пралеля й и никой не беше особено тъжен. Дори можеше да се закълне, че чу родителите си да казват „Крайно време беше“ и „Доста време изтрая“. Пралеля й Гертруд доживя чак до сто и десет години и дори я показаха по едно телевизионно шоу, а когато Блис я посети в ранчото й ден преди да почине, старицата беше все така пъргава и енергична.

- Усещам, че ми е време, мила моя. Но с теб ще се срещнем отново - каза й тя.

За щастие Аги не беше положена в отворен ковчег, но въпреки това на Блис й прилошаваше при мисълта за трупа само на няколко метра от нея. Малко след като пристигнаха, тя успя да се измъкне от опеката на мащехата си, която беше твърде заета да поздравява останалите майки.

Докато се прокрадваше към изхода, видя, че Мими я гледа. Приятелката й вдигна въпросително вежда и Блис прошепна беззвучно „До тоалетната“. Почувства се глупаво, задето се налагаше да се оправдава така. Защо Мими я следеше така изкъсо, запита се тя на път за изхода. Беше по-лоша и от втората й майка и Блис започваше да се дразни. Точно когато се изнизваше през вратата, налетя на друг, който правеше същото.

Дилън носеше тесен, черен костюм, бяла риза и тънка вратовръзка.

- Отиваш ли някъде? - попита с усмивка той.

- Ами... вътре е много горещо - отвърна неуверено тя.

Той кимна. От онази вечер не бяха разговаряли изобщо.

Тя имаше намерение да го потърси, за да му се извини, че го игнорира вчера. Не че имаше за какво да се извинява. В крайна сметка те прекараха вечерта в разговори. Не бяха приятели или нещо такова. Не беше голяма работа.