Затворена котка [bg]

15

Мелиса се събуди с лице, обляно в сълзи, и се сгуши във възглавницата, за да заглуши риданието си. Лека-полека се успокои. Опипом потърси часовника си: три и половина през нощта. Седна на леглото и се опита да подреди мислите си. Размърда десния си крак и се заигра със сянката, която хвърляше върху пода. Сянка, спомни си тя. И веднага сякаш й просветна. Отново я беше сънувала… нечия сянка… в едно сияние…

Вдигна лице и светлината на луната шибна зениците й. За болестта й нямаше лек. Представи си какво би станало, ако я затворят в някоя лудница на пълнолуние. Ще трябва да й сложат усмирителна риза. Би била най-лунатичната луда в цялата болница.

Какво е сънувала? Някоя история с мистериозния герой от монолозите й, с другата героиня от дневника й — вечната й мания, нейната фиксидея, екзистенциалната й страст, — но си спомняше само откъслечни детайли: факла, криволичещ път, усещане за екстаз, когато друга ръка поемаше нейната… Отново си легна. Може би ако пак заспи веднага, ще продължи историята от мястото, където беше прекъсната. И друг път й се бе случвало. Мушна се под завивките, но моментът беше отминал. Остатъкът на нощта беше пълна тъмнина.

Събуди я телефонът. Излезе в коридора, загърната с чаршаф, като притваряше клепачи, за да прогони светлината.

— Да?

— Мелиса? Диего се обажда, от списанието. Има един проблем с разказа, който ни остави.

За момент не можа да разбере за какво й говореха. Все още се чувстваше потопена в неясна мъгла.

— Проблем ли? — повтори тя, за да спечели време, като смътно си спомняше някакъв разказ за вампири.

— Да — продължи колебливо гласът от другия край на линията, — не знам как да ти го кажа. На мен ми се струва идеален, но двама редактори смятат, че алюзията за червените вампири може да се окаже проблематична за списанието, и за теб също, разбира се.

— Не разбирам.

— Защо не смениш цвета на вампирите?

За няколко секунди Мелиса загуби дар слово. Там, в дъното на съзнанието си, започваше да вижда светлина, но отказа да повярва, че е истинска.

— Какъв е проблемът с цвета?

— Червени са. Защо са червени?

— Нямам представа — прошепна тя. — Може би, защото е агресивен цвят, или защото си представям, че червено създание е по-страшно, отколкото някое синьо или оранжево. Знам ли!

— Шефът предложи да смениш цвета. В нашата страна нещо, което буди толкова много страх, не може да е червено. Разбираш ли какво искам да ти кажа?

Тя мигом се отърси от съня.

— Много добре разбирам, но не знам дали ще искам да го сменя.

— Би било жалко, разказът се хареса на всички ни. Само че цветът…