Крахът на титаните [bg]

В момента тя насочваше вниманието на Валтер към един бронзов купидон. За разлика от Фиц, Мод разбираше от тези неща. Той се молеше тя да говори за изкуство цяла вечер и да не зачеква правата на жените. Всички знаеха, че Джордж V мрази либералите. Владетелите обикновено бяха консервативни, ала антипатията на този крал се обостри от събитията. Зае престола в разгара на политическа криза. Против волята си беше принуден от либералния министър-председател X. X. Аскуит — със силната подкрепа на общественото мнение — да ограничи властта на Камарата на лордовете. Не беше забравил унижението. Негово Величество знаеше, че Фиц, в качеството си на консервативен пер от Камарата на лордовете, се беше борил до последно срещу тъй наречената реформа. Въпреки това, ако Мод му натрапеше словоизлиянията си тази вечер, никога не би простил на Фиц.

Валтер беше начинаещ дипломат, но пък баща му бе един от най-старите приятели на Кайзера. И Роберт можеше да се похвали с добри връзки — близост с ерцхерцога Франц Фердинанд, наследника на Австро-Унгарската империя. Друг гост, който се движеше във висшите кръгове, беше високият млад американец, заприказвал се сега с херцогинята — Гас Дюър. Баща му, американски сенатор, беше близък съветник на президента Удроу Уилсън. Фиц вярваше, че се е справил добре, като е събрал такива млади хора — бъдещият управляващ елит. Надяваше се кралят да е доволен.

Дюър беше дружелюбен, ала несръчен. Вървеше попрегърбен, като че ли му се щеше да е по-нисък и незабележим. Изглеждаше неуверен в себе си, но се държеше вежливо с всички.

— Американският народ се вълнува повече от вътрешнополитически въпроси, отколкото от международни — обясняваше той на херцогинята. — Но президентът Уилсън е либерал и като такъв, е склонен повече да симпатизира на демокрации като Франция и Великобритания, отколкото на авторитарни монархии като Австрия или Германия.

В този миг двойните врати се отвориха, стаята притихна и влязоха кралят и кралицата. Княгиня Беа направи реверанс, Фиц се поклони, а всички останали ги последваха. Изминаха няколко мига смутено мълчание, понеже никой нямаше право да говори, преди някоя от кралските особи да каже нещо.

Накрая кралят се обърна към Беа:

— Бях отседнал тук преди двадесет години, знаете… — и хората започнаха да се отпускат.

Кралят беше спретнат мъж, прецени Фиц, докато четиримата си бъбреха. Брадата и мустаците му бяха старателно оформени. Оплешивяваше, но имаше достатъчно коса, за да я среше на идеален път. Плътно прилепналите официални дрехи прилягаха на стройната му фигура — за разлика от баща си, Едуард VII, кралят не беше чревоугодник. Отпочиваше си с хобита, изискващи точност. Обичаше да колекционира пощенски марки и ги редеше внимателно в албуми — занимание, заради което непочтителните лондонски интелектуалци го осмиваха.