Крахът на титаните [bg]

Всички седнаха, епископът благослови храната и Фиц се поотпусна. Започнеше ли добре, пиршеството почти винаги продължаваше успешно. Виното и храната предразполагаха хората да не търсят недостатъци.

Менюто започна с руски ордьоври като реверанс към родината на Беа — малки блини с хайвер и сметана, препечени триъгълни филийки с пушена риба, солени бисквити с маринована херинга, всичко поднесено с шампанско Перие Жуе от 1892 година, меко и вкусно, също както Пийл беше обещал. Фиц следеше с поглед иконома си, който пък наблюдаваше краля. Още щом Негово Величество остави приборите си, Пийл взе чинията му, което беше сигналът всички останали лакеи да съберат посудата на другите гости. Всеки гост, неприключил с яденето, трябваше да го остави от уважение.

Дойде ред на супата — телешко варено, поднесено с чудесно сухо шери Олоросо от Санлукар де Барамеда. Ядоха и писия със зряло Мьорсо Шарм, подобно на глътка злато. С агнешките медальони Фиц беше избрал Шато Лафит от 1870 година — реколтата от 1875-а все още не ставаше за пиене. Продължиха да поднасят червено вино заедно с парфето от гъши дроб и с последното месно ястие — печени в тесто пъдпъдъци с грозде.

Никой не изяде всичко. Мъжете избраха според вкуса си и не обърнаха внимание на останалото. Жените поровиха в едно-две от ястията. Много чинии се завърнаха в кухнята недокоснати.

Имаше салата, десерт, разядка, плодове и петифури. Накрая княгиня Беа дискретно повдигна вежди към кралицата, която отвърна с почти недоловимо кимване. Двете се изправиха, след тях станаха всички останали, и дамите излязоха от стаята.

Мъжете отново се настаниха по местата си, лакеите донесоха кутии с пури, а Пийл постави гарафа с портвайн Ферейра от 1847-а година до дясната ръка на краля. Фиц с благодарност дръпна от пурата си. Нещата се движеха добре. Кралят бе известен саможивец и се чувстваше уютно само със старите си другари от безметежните дни във флота. Тази вечер обаче се държеше очарователно и нищо неуместно не се беше случило. Дори и портокалите се появиха.

По-рано Фиц си поговори със сър Алън Тайт, адютанта на краля, пенсиониран офицер от армията със старомодни бакенбарди. Съгласиха се, че утре кралят ще прекара по един час с всеки от мъжете на масата, тъй като всеки от тях разполагаше с поверителна информация за дадено правителство. Тази вечер Фиц трябваше да поразчупи леда с по-общ разговор на политическа тема. Прокашля се и се обърна към Валтер фон Улрих.