Крахът на титаните [bg]

— Морисън, вземи палтото ми, ако обичаш — продължи Мод. Разкопча се и се обърна, за да позволи на лакея да свали горната й дреха. — Здрасти, Уилямс, как си? — поздрави тя Етел.

— Добре дошли у дома, милейди — отвърна й тя. — Апартамента Гардения ли ще желаете?

— Благодаря ти, обожавам гледката оттам.

— Може би ще желаете обяд, докато приготвя стаята?

— Да, моля, умирам от глад.

— Днес сервираме като в клуб, защото гостите пристигат по различно време.

„Като в клуб“ означаваше, че сервираха на гостите в момента, когато влезеха в трапезарията, като в мъжки клуб или в ресторант, а не на всички заедно. Обедът днес беше скромен: гореща индийска чорба, студени меса и пушена риба, пълнена пъстърва, агнешки котлети и няколко вида десерт и сирена.

Етел задържа вратата и последва Мод и Хърм в обширната трапезария. Братовчедите фон Улрих вече обядваха. Валтер фон Улрих, по-младият, бе хубав и очарователен и изглежда изпитваше удоволствие, че е в Тай Гуин. Роберт беше по-суетен — бе поизправил висящата на стената на стаята му картина на замъка в Кардиф, поискал беше още възглавници, открил бе, че мастилницата на писалището му е празна — този пропуск накара Етел нервно да се запита какво още може да е пропуснала.

Двамата се изправиха при влизането на дамите. Мод тръгна право към Валтер и рече:

— Не си се променил откак беше на осемнайсет! Помниш ли ме?

Лицето му светна.

— Да, макар ти определено да си се променила от тринайсетгодишна!

Стиснаха си ръцете и тогава Мод го целуна по двете бузи, все едно й е брат.

— Тогава бях мъчително влюбена в теб, както става при момичетата — каза тя с изненадваща прямота.

Валтер се усмихна.

— И аз бях доста привлечен от теб.

— Но ти винаги си се държал с мен като с досадно хлапе!

— Трябваше да крия чувствата си от Фиц, който бдеше над теб като куче-пазач.

Леля Хърм се прокашля, демонстрирайки неодобрението си към тази внезапна интимност.

Мод каза:

— Лельо, това е господин Валтер фон Улрих, стар приятел на Фиц от училище. Идваше тук през ваканциите. Сега е дипломат в германското посолство в Лондон.

Валтер поде:

— Нека Ви представя братовчед си, граф Роберт фон Улрих. Той е военен аташе в австрийското посолство.

Всъщност бяха втори братовчеди, както Пийл важно обясни на Етел. Дядовците им били братя, по-младият се оженил за пруска наследница и се преместил от Виена в Берлин. Затова Валтер беше немец, а Роберт — австриец. Пийл обичаше да е наясно с подобни неща.

Всички седнаха. Етел дръпна един стол за леля Хърм.

— Малко индийска чорба, лейди Хърмия?

— Да, ако обичаш, Уилямс.