Крахът на титаните [bg]

В малката гостна се засече с графа. Фиц стоеше до прозореца със силно смутен вид. Етел го разгледа набързо. Бе най-хубавият мъж, когото беше виждала някога. Бледото му лице, осветено от меката зимна светлина, приличаше на мраморно. Имаше волева брадичка, високи скули и прав нос. Косите му бяха тъмни, а очите — зелени, което беше необичайна комбинация. Нямаше нито, брада, нито мустаци, нито дори бакенбарди. „И защо му е да крие такова лице“, рече си Етел.

Той улови погледа й.

— Току-що ми казаха, че кралят обича в стаята му да има купа портокали! — започна графът. — Няма нито един портокал в проклетата къща.

Етел се смръщи. Толкова рано през сезона никой зарзаватчия в Абъроуен нямаше портокали — клиентите им не можеха да си позволят подобен лукс. Същото важеше за всеки друг градец от южноуелските долини.

— Ако може да използвам телефона, бих говорила с един-двама бакали от Кардиф. Може да имат портокали по това време на годината.

— А как ще ги докараме?

— Ще помоля да пратят една кошница по влака. — Погледна часовника, който тъкмо навиваше. — С малко късмет, портокалите ще пристигнат едновременно с краля.

— Това е. Точно така ще направим — отговори Фиц и я погледна прямо. — Невероятна си. Не знам дали някога съм срещал момиче като теб.

Тя отвърна на погледа му. През последните две седмици Фиц няколко пъти й говореше така, неприкрито интимно и малко емоционално. Етел изпита странно чувство, някаква неспокойна възбуда, като че предстоеше нещо опасно и вълнуващо. Като мига в приказките, когато князът влиза в омагьосания замък.

Очарованието на момента беше развалено от звука на автомобил по алеята, последван от познат глас.

— Пийл! Какво удоволствие.

Фиц устреми очи към прозореца и изражението му стана комично.

— О, не. Сестра ми!

— Добре дошла у дома, лейди Мод — чу се гласът на Пийл. — Макар да не Ви очаквахме.

— Графът забрави да ме покани, но така или иначе дойдох.

Етел сподави усмивката си. Фиц обичаше енергичната си сестра, но не знаеше как да се оправя с нея. Политическите й позиции бяха плашещо либерални — тя беше войнстваща суфражетка и се бореше за правото на глас за жените. Етел смяташе Мод за прекрасна — тя самата би искала да се превърне в такава независима жена.

Фиц излезе от стаята и Етел го последва в преддверието, декорирано в любимия на викторианците като стария господар готически стил — тъмни ламперии, тапети със сложни шарки, резбовани дъбови столове, подобни на средновековни тронове.