Вълкът през зимата [bg]

- Защо? - попита Хари. - Защо би ни убил?

- Защото ме принудихте да сторя нещо, което не исках. Защото направихте живота по-труден, отколкото беше и без това. Защото се провалихте. За назидание на останалите. Сам избери.

Морланд зави надясно по черен път.

- Като свършим, може би ще погледна още веднъж онзи катинар в мазето ви -каза той. - Нещо в цялата тази история някак си ме смущава. Май самият катинар. - И безизразно се усмихна на Хари.

Лъчите на фаровете улавяха голи дървета, заледен сняг и...

- Какво беше това? - рече Хари. Гледаше назад през дясното си рамо.

- А? Не видях нищо.

- Там имаше нещо. Беше голямо, като някакво животно. Видях очите му да светят.

Но началникът на полицията не му обърна внимание. Ако питаха него, „нещото“ на Хари бе просто хитруване, нескопосан опит да го отклони от въпроса за вратата на мазето. Но Морланд не беше човек, който може да бъде подведен толкова лесно. Смяташе да разходи Хари и съпругата му по собствените им версии за бягството. Да го прави отново и отново, докато се убеди в невинността или вината им. Още от самото начало беше против да им се поверява момичето, но възраженията му бяха отхвърлени. Не беше градски съветник, въпреки че можеше да присъства на съвещанията им. Нито един полицейски началник не бе избиран за градски съветник. Винаги се е смятало, че е по-добре пазителят на закона да се използва като инструмент за налагане волята на съвета.

Съветът бе искал да изпита Хари и Ерин Диксън. По отношение на това семейство бе изразено безпокойство - оправдано безпокойство, както се оказа. Но преминаването от съмнения в лоялността на граждани на Проспъръс към предприемането на директни мерки срещу тях бе сериозна крачка. В цялата история на града бе имало само няколко случая, когато се беше налагало да убият някого от своите. Подобни действия бяха опасни и носеха риска да се посее недоволство и страх сред онези, които хранят съмнения или се поддават на външни влияния.

Морланд вече съжаляваше, задето бе казал на Хари Диксън, че е можел да убие съпругата му и него. Не харесваше Диксън и не му вярваше. Искал бе да го предизвика, но ходът бе глупав. Щеше да се наложи да го успокоява. Дори ако му се извини и припише думите си на оправдан гняв и чувство на безсилие.

Обаче проверката не беше приключила. Проверката едва бе започнала. Хари Диксън трябваше да плати за грешките си и Морланд бе сигурен, че онова, което го очакваше, няма да му хареса, никак няма да му хареса.

- Та какво мислиш, че си видял? - попита го той.

- Струва ми се, че видях вълк.